Определение № 189 от 07.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 575/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Скан металс“, дружество с ограничена отговорност, Р Сърбия, [населено място], обжалва разпореждане № 1671 от 12.12.2019 г. по т.д. 691/19 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е върната касационната му жалба срещу определение № 492 от 22.11.2019 г. по ч.т.д. 691/19 г. Излага съображения за неправилност на същото поради неговата необоснованост. Счита, че може да се обжалва на основание чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал.1 т. 1 от ГПК, тъй като производството по чл. 629 а от ТЗ самостоятелно, отделно производство, което е изрично регламентирано в закона. Определението по чл. 629 а от ТЗ било именно такава - преграждащо развитието на производството по делото. Като е приел обратното ПАС бил постановил неправилно и необосновано разпореждане, което подлежи на отмяна Моли да се отмени разпореждането и да се върне частната жалба за администриране на ПАС. Ответникът „Акспо България“ ЕАД оспорва частната жалба. Счита ,че частната жалба е недопустима, тъй като не били налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Счита, че следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение било допустимо, правилно, мотивирано и подробно са получили отговори аргументите на жалбоподателя. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от разпореждането е връчено на 10.01.2020 г. Частната жалба е подадена по куриер на 17.01.2020 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК. С обжалваното разпореждане № 1671 от 12.12.2019 г. Апелативен съд - Пловдив е върнал частната жалба вх. № 9463/29.11.2019 г. на „Скан металс“ ООД, Р Сърбия, срещу определение № 492 от 22.11.2019 г. Апелативен съд Пловдив, с което е отменено определение на Окръжен съд Стара Загора и е оставена без уважение молбата на „Скан Метал“ ООД за допускане на предварителни обезпечителни мерки срещу „Техеко енерджи“ АД. Прието е, че не би било допустимо обжалване с касационна жалба, тъй като определението за обезпечение подлежи на обжалване пред ВКС само в хипотезата на допуснато за първи път от въззивния съд обезпечение. Настоящият съдебен състав констатира, че Апелативен съд - Пловдив е сезиран с частна жалба от „Акспо България“ ЕАД, с която е обжалвал определение № 153 от 1.2.2018 г., с което на основание чл. 629 а от ТЗ са допуснати предварителни обезпечителни мерки в производство по несъстоятелност. С определение № 492 от 22.11.2019 г. по т.д.н. 691/19 г. Апелативен съд - Пловдив е отменил по тази частна жалба определението на Окръжен съд Стара Загора, с което са допуснати предварителни обезпечителни мерки срещу „Техеко енерджи“ АД чрез налагане на запор върху банкова гаранция и вместо нея е оставено без уважение молбата от „Скан метал“ ООД, Р България за допускане на предварителни обезпечителни мерки срещу „Техеко енерджи“ АД чрез налагане на запор върху банкова гаранция. В определението е посочено, че обезпечението е допуснато на основание чл. 629 а от ТЗ. Настоящият съдебен състав констатира, че е подадена частна жалба срещу това определение и имено за тази частна жалба Апелативен съд Пловдив е приел, че е недопустима и я е върнал с разпореждането, предмет на частната жалба, по която е образувано настоящето производство. Настоящият съдебен състав констатира, че действително пред Окръжен съд - Стара Загора се е развило производство по допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629 а от ТЗ и срещу постановеното определение е подадена частна жалба като е налице произнасяне от Апелативен съд - Пловдив. Въпросът е може ли да се обжалва по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК определението на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено определението на Окръжен съд Стара Загора и е отхвърлено искането за допускане на предварителни обезпечителни мерки или както е приел Апелативен съд – Пловдив такова обжалване не е предвидено в закона и частната жалба срещу определението е недопустима. Производството по несъстоятелност се развива по правилата на част 4 на ТЗ. В това производство се прилагат специалните процесуални правила, предвидени за универсалното принудително изпълнение. Съгласно чл. 613 а от ТЗ са предвидени специални правила, изключение от общите правила на ГПК, за обжалваемост на определенията като е посочено кои актове на съда, постановени от Апелативния съд по какъв ред могат да се обжалват. На основание тази норма само постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл. 630, ал. 1 и 2, чл. 631, чл. 632, ал. 1, 2 и 4, чл. 701, чл. 705, ал. 2, чл. 709, ал. 1, чл. 710, 735, чл. 740, ал. 2, чл. 744 и чл. 755, ал. 2 подлежат на обжалване по общия ред по ГПК. Съгласно чл. 613а, ал. 3 от ТЗ извън така изброените актове, в производството по несъстоятелност актовете на Окръжния съд могат да се обжалват само пред Апелативния съд. Това ограничение означава, че не могат да се обжалват всички останали актове на Апелативния съд пред Върховния касационен съд с изключение на изброените, т.е. законодателят е предвидил необжалваемост пред Върховния касационен съд на всички останали актове, освен изрично предвидените подлежащи на обжалване. След като определенията за предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 629 а от ТЗ, не са изброени в чл. 613 а, ал. 1 от ТЗ, то те не могат да се обжалват пред Върховния касационен съд. Изводите на Апелативен съд Пловдив съответстват на посочената правна норма и следва да се потвърдят. Инстанционната проверка на постановения акт по реда на чл. 629 а от ТЗ приключва пред апелативния съд. Като е направил извод, че определението на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу определение по чл. 629 а от ТЗ не може да се обжалва пред ВКС, Апелативен съд - Пловдив съответстват на нормата на чл. 613а, ал. 3 вр. ал. 1 от ТЗ. В този смисъл е трайноустановената практика на ВКС, обективирана в множество определения: определение № 270/01.06.2015 г. по ч. т. д. № 1337/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 713/14.10.2014 г. по ч. т. д. № 2163/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 122/25.02.2015 г. по ч. т. д. № 414/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 611/29.10.2015 г. по ч. т. д. № 2889/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. Не може да се приеме, че определението на Апелативен съд – Пловдив е преграждащо развитието на производството. Същото засяга определен правен въпрос, който е разрешен по предвидения в закона ред и не може да се приеме, че е преграждащо и като такова подлежащо на обжалване по реда на субсидиарното производство на чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК. Предвиденото производство и обжалваемостта на постановения по него акт в производството по несъстоятелност изключват приложимостта на общото правило за обжалване на определения по реда на ГПК. Предвид правилността на извода в постановеното разпореждане от Апелативен съд - Пловдив, следва да се приеме, че разпореждането за връщане на частната жалба поради недопустимостта й, е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, Второ търговско отделение