Определение № 131 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 500/2016 г.

Производството е по чл.274,ал.2, предл. първо ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 700 от 04.12.2015г. по ч.т.д.№ 3156/2015г. на ВКС, ТК, състав на ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на дружеството срещу определението по ч.т.д.№ 2908/2015г. на САС. Въззивната инстанция е потвърдила определението № 9342 от 13.10.2014г. по т.д.№ 5815/2014г. на СГС за спиране на основание чл.229,т.4 ГПК на производството по делото, което е било образувано по реда на чл.25,ал.4, изр.първо ЗТР срещу отказ на А по заявление за вписване по партидата на [фирма]. С частната жалба се иска отмяна на определението на състава на ВКС, както и последващо обезсилване поради недопустимост на определението на САС и връщане делото на въззивната инстанция за произнасяне от друг състав с указания за правилно прилагане на закона. В частната жалба е заявено и искане за отвод на съдиите от търговската колегия ВКС, тъй като обжалваният акт бил постановен от състав, чийто председател е „административен ръководител” в колегията, „а този факт е достатъчно основание да се приеме, че са налице условията на чл.22,ал.1,т.6 ГПК”. При произнасянето си настоящият състав на ТК на ВКС съобрази следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок. Отвода по чл.22,ал.1,т.6 ГПК не следва да бъде приет, тъй като обстоятелства, визирани в тази хипотеза, не са налице. Частната жалба е неоснователна. Изцяло следва да бъдат споделени изводите на състава на ВКС, че определението на апелативния съд, произнесено по частна жалба срещу определение на окръжен съд, постановено в производство по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията в Търговския регистър към А., не подлежи на последващ инстанционен контрол. Както решението на апелативния съд, постановено при обжалване на решението на окръжния съд срещу отказа по чл.24 ЗТР, е окончателно по силата на изричната разпоредба на чл.25,ал.4, изр.последно ЗТР и не подлежи на обжалване, така на основание чл.274,ал.3 ГПК на касационно обжалване не подлежат и определенията, с които апелативният съд се произнася по атакуваните пред него определения на окръжния съд, издадени в производството по чл.25 ЗТР срещу отказа на длъжностното лице по искането за вписване. К. контрол е изключен по отношение на всички актове на апелативния съд, с които приключва обжалването в регистърното производство Поради това и в настоящия случай произнасянето от САС по спирането на производството по разглеждане на жалбата срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията е окончателно. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.