Решение № 3447 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. А. С., чрез адв. Р. Петков като процесуален представител, против решение № 4837 от 28.10.2025г., постановено по адм. дело № 492/2025г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърденията са, че не е налице годен предмет на процесната заповед, тъй като изграденият обект е открита разглобяема конструкция, която няма характеристиките както на строеж, така и на преместваемо съоръжение. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на Община Велинград, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на Й. А. С. срещу Заповед № 614/17.04.2025 г. на кмета на Община Велинград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „дървена постройка /навес/“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землището на [населено място] - горска територия, частна държавна собственост с право на управление на МЗХ-ТП „ДЛС Чепино“ – гр. Велинград. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 ЗУТ; в предвидената писмена форма и с надлежни мотиви; при спазване на установената в ЗУТ процедура за констатиране на строителството от длъжностни лица при общинската администрация; в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обоснован е извод, че обектът, предмет на оспорената заповед, е надлежно индивидуализиран и правилно квалифициран като строеж по см. на §5, т.38 ДР ЗУТ във вр. с чл.147, ал.1, т.1, предл. 1 ЗУТ, който е от шеста категория по чл.137, ал.1, т.6 ДУТ; извършен е в чужд поземлен имот, без учредено право на строеж и без разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Посочено е, че процесният строеж е изграден в неурегулиран поземлен имот - горска територия, през 2024 г., поради което не е търпим съгласно §16, ал.1-3 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Противно на поддържаното в жалбата, в съответствие със задълженията си по чл.171 АПК и с изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, съдът е обсъдил наведените доводи и възражения на страните, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта се съдържа точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение, предназначение и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране, а във връзка с незаконността му ясно е посочено отсъствието на изискуемото разрешение за строеж. Относимите обстоятелствата за процесното строителство са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт № 5/14.03.2025г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство, поради което описаните в него факти се явяват доказани. Обосновани са изводите на съда за спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за констатиране на строежа. В съдържанието на КА № 5/14.03.2025г. са отразени фактическите обстоятелства относими към проверявания строеж, установени въз основа на проверка, за която е съставен Констативен протокол № 92-00/4307/27.11.2024 г., и допълнително представени документи, вкл. окомерна скица на разположението на строежа и снимков материал. Противно на доводите на жалбоподателя, съставянето на акта без проверка на място, но въз основа на документи, отразяващи вида и състоянието на строежа и на данни, събрани при предходни посещения, е допустим процесуален способ за констатиране на същия. Горното процедиране не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и оспорващият е реализирал надлежно правото си на защита като е депозирал възражение срещу съставения КА пред административния орган. Законосъобразен е и изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ „дървена постройка /навес/“ в поземлен имот – горска територия, който имот е частна държавна собственост с предоставени права за управление на МЗХ, ТП „ДЛС Чепино“. Последното е учредило право на ползване на жалбоподателя Й. С. върху обособена площ от 1000 кв.м. от имота, за срок от 10 години за устройване на постоянен пчелин, като видно от сключения в тази връзка договор, на ползвателя не е разрешено извършване на строителство върху предоставената площ. Независимо от забраната за застрояване, в резултат на извършени строително-монтажни работи, в горския имот е изпълнена дървена конструкция с греди, захванати с арматурни железа върху 6 броя единични бетонови блокчета, поставени върху останки от стари основи на терена, с двускатен покрив от гредоред, покрит с ламарина и таван от ПДЧ плоскости, с размери 6,80м./6,20м. и височина 2,26м. - 3,84м., с площ около 43 кв.м., които обстоятелства са безспорно установени по делото. При изложените данни и в съответствие със събраните писмени доказателства е констатацията на съда, че процесният навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, респ. не е преместваем обект по смисъла на §5, т.80 ДР ЗУТ. Горното следва от характеристиката на обекта и от неговото предназначение, както правилно е приел съдът, отхвърляйки защитната теза на жалбоподателя. Същият навежда твърдения, че дървената постройка /навес/ е открита разглобяема конструкция и няма характеристиките както на строеж, така и на преместваем обект. От друга страна обаче възразява срещу отказа на съда да приеме извода на вещото лице, че изграденият навес е преместваем обект по §5, т.80 ДР ЗУТ, т.е. позицията на оспорващия е неясна. Независимо от горното, преценени въз основа на доказателствата по преписката и по делото, констатациите на административния орган и на първостепенния съд, че процесната постройка представлява строеж, са законосъобразни. Както правилно е прието в оспореното решение, за да е налице преместваем обект, освен характеристиките, дадени в легалното определение на понятието в § 5, т. 80 ДР ЗУТ, то същият следва да има и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, което в случая не е налице. В тази връзка, правилно съдът е отказал да кредитира заключението на вещото лице в частта относно квалификацията на процесния обект като преместваемо съоръжение. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, както е процедирал в случая. Изводът на вещото лице, че е изградено преместваемо съоръжение е правен, т.е. извън неговата компетентност. Същият е в противоречие и с данните за съществуващата конструкция, която не може да се запази и обектът да бъде преместен в цялост на друго място без да се демонтира като се нарушат връзките между елементите му, при което ни би могла да се запази неговата индивидуализация. От изложеното следва, че изграденият навес, с оглед на конструкцията си, а и на предназначението си, което не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, не може да бъде квалифициран като преместваем обект и представлява строеж по см. на § 5, т.38 ДР ЗУТ – годен предмет на заповедта по чл.225а, ал.1 ЗУТ. Според характеристиките си, процесният строеж е такъв по чл.147, ал.1, т.1, предл. 1 ЗУТ, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ, каквото в случая липсва, поради което, същият е незаконен. С оглед размерите си дървената постройка не е лека постройка за инвентар по см. на чл.151, ал.1, т.3 ЗУТ, която разпоредбата е неприложима в случая. Независимо, че гредите от конструкцията са поставени на бетонови блокчета върху стари бетонови основи, навесът е нов строеж и доколкото е безспорно, че е изпълнен през 2024 г., същият не е търпим съгласно хипотезите на §16, ал.1-3 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. Като достига до извод, че в случая е налице безспорно установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване и отхвърля жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото, касаторът няма права на разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,