Решение № 2221 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7015/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. Д., подадена чрез адв. С. Каров от АК Бургас, в качеството му на процесуален представител, срещу Решение № 4984/ 02.06.2025 г. по административно дело № 330/ 2025 г. на Административен съд- Бургас в ЧАСТТА, с която е бил ОТХВЪРЛЕН, предявения от него иск за разликата над 800 /осемстотин/ лева до 2000 /две хиляди лева/, като неоснователен и недоказан. В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че са налице касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател излага твърдения, че сумата от 800 лева не е справедлива, защото не репарира в достатъчна степен неимуществените вреди. Счита, че сумата не е съобразена с душевните отрицателни преживявания на лицето, както и с обезщетения дадени в подобни случаи. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на изцяло предявения иск до неговия пълен размер от 2000 лева. Претендира разноски и представя списък. Ответникът- Областна дирекция на МВР– Бургас в становище от 20.01.2026 г., подадено чрез гл. юрисконсулт Владимирова, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да се потвърди решението на АС Бургас, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на сторените разноски от ответната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР – Бургас. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт е била ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на И. Н. Д. от град Бургас сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на отменена с влязло в сила решение- Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-512/ 23.12.2023 година, издадена от старши полицай М. Й.. На следващо място е бил ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 800 /осемстотин/ лева до 2000 /две хиляди лева/. В разходната част е била осъдена Областна дирекция на вътрешните работи Бургас, да заплати на И. Н. Д. от град Бургас деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение. И. Н. Д. е осъден на деловодни разноски в размер на 70 лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска. Решението в частта, с която е уважен иска за сумата от 800 лева не е обжалвано, съответно е влязло в сила и не предмет на настоящото касационно производство. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-512/ 23.12.2023 година, издадена от старши полицай М. К. Й. е отменена като незаконосъобразна с Решение № 176/ 11.03.2024 година, постановено по а.н.х.д. № 209/2024 година на Районен съд Бургас. Същото е оставено в сила с Решение № 4696/ 20.06.2024 година по адм. дело № 670/ 2024 година по описа на Административен съд- Бургас, влязло в сила на 20.06.2024 г., с което е било доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Изложил е съображения, че е налице и втората изискуема предпоставка - вреди, които ищецът е претърпял в резултат на отменената заповед. От задържането за срок до 24 часа /реално в случая 8 часа/ въз основа на отменената заповед, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес и дискомфорт, неудобства по време на самото задържане в РУ, които се установяват също и от свидетелските показания на бащата на ищеца. Адм. съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между преживените от ищеца неимуществени вреди с отменения административен акт, като именно вследствие на задържането въз основа на отменената заповед са били претърпени неимуществените вреди. Преценил е, че за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, предмет на исковата молба, следва да бъде присъдена сумата от 800 /осемстотин/ лева, като в останалата част до предявения размер от 2000 лева искът е бил приет за неоснователен. В заключение съдът е намерил, че са налице изискуемите и посочени кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във връзка с отменената заповед за задържане. Приел е предявения иск като основателен и доказан в размер от 800 лева. Счел е, че върху тази сума следва да бъде присъдена претендираната законна лихва, началният момент на която е 20.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение в неговата отхвърлителна част за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на АС Бургас. Макар мотивите в съдебното решение да не са пространни и да не обсъждат детайлно всички доводи на ищеца, същите са ясни, конкретни и логично издържани. На база изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси- чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. В случая е предявен иск по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат на незаконосъобразно прилагане на мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР /отм./. Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в преживян психически стрес, дискомфорт, неудобства по време на самото задържане в РУ, унижение, страх и притеснение. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Неоснователно е искането в касационната жалба за увеличаване на размера на присъденото обезщетение до пълния му предявен размер от 2000 лева. АС Бургас е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характерът и интензитът на породените страдания и негативни преживявания. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства относими към вредоносния резултат и настъпилите последици за лицето. Настоящата инстанция споделя доводите на АС Бургас и намира присъждането на обезщетение в размер от 800 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техният интензитет и продължителност. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,