Определение № 5821 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4825/2025 г.

Постъпила е частна жалба от В. Р. П. от гр.Видин срещу Определение №374 от 02.04.2025г. по адм. дело №99/2025г. по описа на Административен съд – Видин, с което е оставена без уважение молбата на П. за предоставяне на правна помощ по делото и е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение №2153-05-5 от 13.03.2025г. на Директор на ТП на НОИ – Видин, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Видин, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с което е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ, административният съдия е приел, че интересите на правосъдието на изискват предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство на страната. Приел е, че са налице хипотезите на чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ. По отношение на изводите за нодопустимост на оспорването, то тук първостепенният съд е посочил, че не може да се приеме, че актът, който се оспорва, е неблагоприятен за лицето, поради което за страната не е налице правен интерес от атакуваното му пред съда. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия е стигнал да правилни изводи и по двата, поставени с частната жалба въпроси. По искането за представяне на правна помощ. П. е поискал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по чл.21, т.2 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.24, т.1 и т.2 от същия закон правната помощ не се предоставя, ако предоставянето и не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ или ако претенцията е недопустима. В разглеждания случай именно е прието от съда, че жалбата на П. срещу конкретния акт на Ръководителя на ТП на НОИ – Видин е недопустима. При това положение правилно искането за предоставяне на правна помощ е било оставено без уважение. Или в тази част обжалваното определение е правилно. То е законосъобразно и в частта, с която жалбата на П. срещу решението от 13.03.2025г. на ответника е оставена без разглеждане и съдебното производство е било прекратено. В разглеждания случай с атакуваното решение по жалба на П. е било отменено разпореждане [номер] от 08.11.2024г. на Ръководителя на „ПО“ при същото поделение на НОИ. Или при осъществено задължително административно обжалване, инициирано от П., е отменен акта на пенсионния орган, като преписката му е била върната за ново произнасяне, съгласно мотивите на горестоящия административен орган. Т.е. решението, което се обжалва пред съда, е резултат от упражненото право на жалба на П. и с него е уважено искането му – да се отмени акта на долустоящия административен орган, който в случая е приложил неправилно материалния закон. Преди всичко следва да се посочи, че по общата уредба в АПК(чл.145 ал.2,т.2) актът на горестоящият административен орган нямаше да може да се оспори пред съд, след като при осъществената отмяна на акта на долустоящия административен орган, въпросът не е бил разрешен по същество. На следващо място правилно е засегнат въпроса с правния интерес, тъй като специално създадената правна рамка на чл.118 ал.1 КСО поначало дава възможност за обжалване на всеки акт на Ръководителя на ТП на НОИ, постановен по този ред(така впрочем е посочено и в самото оспорено решение). Особеното в производството по чл.118 ал.1 КСО се свързва обаче не само със задължителната стъпка на административно обжалване, но и с предписаното, че впоследствие(пред съда) на обжалване винаги подлежи акта на горестоящия орган, който е и страна в съдебното производство. Отделно от това Директорът на ТП на НОИ е и орган по същество, т.е. той може да разреши въпроса вместо пенсионния орган. Когато обаче той не реши въпроса по същество, респ. върне преписката за ново произнасяне с оглед допуснати нарушения на съществени процесуални правила и/или неправилно приложение на материалния закон, т.е. когато приеме, че подчинения му орган не е изпълнил точно преписаното в закона с оглед безспорното установяване на всички релевантни за спора факти, тогава и съдебното производство се ограничава само до въпросите, решени с неговия акт, тъй като именно той подлежи на пряк съдебен контрол. Това на първо място би обхванало въпросите за допустимостта на развилото се пред самия него производство(напр. ако се е произнесъл по просрочена жалба, респ. е отменил стабилен административен акт), или ако актът е постановен от некомпетентен орган(напр. е нищожен на някое от основанията за това). В дадения казус обаче никоя от страните, вкл. и частният касационен жалбоподател с жалбата си до административния съд, респ. и с жалбата си до тази инстанция, не въвежда подобни основания, а заявява, че търси проверка дали законосъобразно Ръководителят на ТП на НОИ с основание е отменил разпореждането и е върна преписката. При търсен подобен контрол в едно така рамкирано съдебно производство обаче и след като съдът сам не е инстанция по същество, правният интерес от съдебната защита не е налице. Съдът няма възможност, отменяйки акта на Директор ТП на НОИ, да реши въпроса вместо последния орган. При това положение, и с оглед създадената правна рамка, за П., действително в разглеждания казус, не е налице съответен и признат от закона правен интерес от оспорване на този конкретен акт на ответния Директор, поради което и законосъобразно в крайна сметка жалбата му е била оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.159 т.4 АПК. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд за лицето ще е налице възможност да обжалва евентуално постановения нов неблагоприятен за него акт на пенсионния орган, касаещ наличието на хипотеза за спиране на личната пенсия за инвалидност на лицето, вкл. и чрез обжалването му пред Ръководителя на ТП на НОИ – Видин, а последващо и пред съда. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение