Определение № 9281 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Д. Р. чрез процесуален представител срещу определение № 1502 от 25.06.2026 г., постановено по административно дело № 225/2026 г. от Административен съд Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказа на „Файненшъл България“ ЕООД, да му предостави копия от всички договори за кредит за периода 2015 -2026 г., както и съпътстващи документи – общи условия, погасителни планове, извършени и предстоящи плащания, обективиран в уведомление от 19.03.2026 г. и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, претендира присъждане на деловодни разноски. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна „Файненшъл България“ ЕООД, която в представен писмен отговор излага становище за нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред администратора на лични данни „Файненшъл България“ ЕООД е образувано по подадено искане на субекта на лични данни Р. чрез процесуален представител по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД и чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) да му бъдат предоставени копия от всички договори за кредит за периода 2015 -2025 г. г., както и съпътстващите ги документи – общи условия, погасителни планове, извършени и предстоящи плащания и др., както и информация за отпуснати суми, вноски за погасяване на кредитите с посочени дата и размер. С уведомление от 19.03.2026 г., изготвено от упълномощен представител на Управителя на администратора на лични данни - „Файненшъл България“ ЕООД, Р. е уведомен чрез процесуалния му представител, че дружеството обработва негови лични данни, посочени конкретно в Приложение № 1 към Удостоверение от 19.03.2023 г. (и двете част от уведомлението) единствено въз основа на архивирани документи, съдържащи негови лични данни по повод прекратени договори. Съдебното производство пред АС Перник е образувано по жалба на Р. подадена чрез процесуален представител срещу отказ на администратора да му предостави информация за сключени договори за кредит за периода 2016 -2026 г., както и да го задължи да му предостави копия от същите, ведно със съпътстващите ги документи с позоваване на разпоредбите на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД във вр. с чл. 15 и чл. 20 ОРЗД и цитирана практика на Съда на Европейския съюз. За да остави без разглеждане жалбата му АС Перник приема, че в жалбата липсва обосновка за наличие на предпоставките на цитираните разпоредби от ЗЗЛД и ОРЗД, при което искането е за предоставяне на документи по реда на ЗПК и като такова е извън сферата на административноправните правоотношения, а е на такова на страна в облигационни отношения. Определението е неправилно. Няма съмнение, че искането за предоставяне на конкретни документи, базирано на цитираните разпоредби на ЗЗЛД и ОРЗД е искане на субекта на лични данни, адресирано до администратор на такива, както правилно е възприето и от ответното дружество за предоставяне на копия от документи, съдържащи лични данни на субекта, като същото е предоставило копия от именно такива документи с цитираното по-горе уведомление. При това в случая не са налице административно правни правоотношения, доколкото такива между субекта на лични данни по повод осъществяване на правата му при обработването им и администратора са правоотношения между равнопоставени лица, липсват отношения на власт и подчинение, а актовете на администратора не представляват властническо изявление. Липсва изискване, както в ЗЗЛД, така и в ОРЗД да бъдат изложени мотиви при искането му за предоставяне на копия от документите, съдържащи негови лични данни, обработвани от администратора, а искането за предоставяне на копия от същите с позоваване на разпоредбата на чл. 15, § 3 ОРЗД и относимата практика на СЕС води до еднозначен извод за вида и характера на направеното искане от страна на субекта на лични данни. Ето защо изводът в обжалваното определение, че в случая не се касае до искане за предоставяне на копия от документите, съдържащи лични данни на субекта, които се обработват от администратора е неправилен. Същото следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение