Определение № 1306 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 705/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадените две частни жалби от С. Р. Г. и А. Н. П., чрез процесуалния представител адвокат Д. и от Р. А. Б., чрез процесуалния представител адвокат Т. против определение № 5728 от 9.12.2024г. по ч.гр.д. № 4630/2024г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което са оставени без разглеждане подадените от тях частни касационни жалби, съответно с вх.№ 5488 от 26.06.2024г. и вх.№ 5537 от 27.06.2024г. против определение № 214 от 7.06.2024г.по в.ч.гр.д.№ 257/2024г.на АС Пловдив. Общото искане на частните жалбоподатели е за отмяна на постановения акт и за изпращане на делото по компетентност на СГС. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Със сега обжалваното определение, състав на ВКС, е приел за недопустими подадените частни жалби срещу определение № 214 от 7.06.2024г. с мотив, че определението, с което въззивен съд отменя определение за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора и връща делото на сезирания от ищеца съд за продължаване на съдопроизводствените действия няма преграждащ характер по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. Позовал се е на т.9 от ТР № 1/9.12.2013г.по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС. В случая е бил предявен иск срещу петима ответници /трима от които са настоящите частни жалбоподатели/ в ОС Пловдив с правно основание чл.88 ЗЗД за заплащане на конкретно посочени суми, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на съдебното им отстраняване като купувачи по сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот. С определение от 11.03.2024г. ОС Пловдив, след като е уважил направено възражение за неподсъдност, с оглед обстоятелството, че постоянните адреси на всички ответници е в [населено място], е прекратил производството с оглед нормата на чл.105 ГПК и е изпратил делото за разглеждане на Софийски градски съд. Това определение е обжалвано от ищците Д. и с определение № 214 от 7.06.2024г. въззивният Апелативен съд Пловдив го е отменил и е върнал делото на ОС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Приел е, че се касае за предявени претенции, произтичащи от непозволено увреждане и подсъдността се определя по правилото на чл.115, ал.1 ГПК. Последвали са две частни жалби с правно основание чл.274, ал.1, т.3 ГПК, които състав на ВКС е преценил като недопустими и ги е оставил без разглеждане. Решаващият му довод е, че въззивния акт няма преграждащ ефект спрямо развитието на делото и не подлежи на касационен контрол. Изразеното в жалбата на С. Р. Г. и А. Н. П. становище е за неправилност на така постановени акт, като е обусловено от довода, че в конкретният случай – разрешаването на въпроса за местно компетентният съд предопределя извода на съда за правната квалификация на спора /дали основанието за вредите е договор или непозволено увреждане/, от което пък зависи разрешаването на съществения с оглед изхода на спора въпрос за давността. В същият смисъл са и доводите, изложени в подадената от Р. А. Б. частна жалба. Допълнително посочва, че т.9 от ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС е неприложима, доколкото не урежда настоящата хипотеза. Отделно счита, че компетентният съд следва да е определи от касационната инстанция, която единствена няма регионална териториална обвързаност. Съобразявайки изложеното и установената съдебна практика с т.9 от ТР № 1/9.12.2013г.по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен. На касационно обжалване, на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, подлежи само въззивното определение, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност /или неподведомственост/. Въззивното определение, с което се отменя определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност и се връща делото на първоначално сезирания съд не подлежи на касационно обжалване. Това е така, защото съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, т.е. определенията, подлежащи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК – тези които препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. В случая – преграждащ характер има само първоинстанционния акт, с който е прекратено производството, защото е пречка за развитието му пред сезирания съд поради липса на положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. След отмяната на този акт от въззивния съд и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия – пречка пред развитието на делото няма и производството пред касационната инстанция за определяне на компетентния съд се явява недопустимо. Изложените от частните жалбоподатели доводи не се споделят от настоящия състав. Въпросът за надлежната правна квалификация на спора предстои да се разрешава от съда, определен като местно компетентен. Въпросът за квалификацията на иска се решава въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, доводи и заявена претенция и няма връзка с релевантните за определяне на компетентния съд предпоставки. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение