Определение № 2471 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Т. Т. против определение № 1617/09.08.2024 г., постановено по адм. дело № 819/2024 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е отхвърлена молбата му за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното в настоящото производство определение административният съд се е произнесъл на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. ал. 3 АПК, като е отхвърлена молбата на Д. Т. Т. за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото. За да постанови горното, административният съд приел, че дължимата държавна такса е в минимален размер от 10 лева и не би представлявала затруднение да бъде заплатена от страна на Т.. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е отхвърлил молбата на Д. Т. Т. за освобождаване от заплащане на дължимата по делото държавна такса. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. При установените по делото обстоятелства, изводът на първоинстанционния съд в обжалваното определение, че за Д. Т. не е налице невъзможност да заплати дължимата се държавна такса, е обоснован и законосъобразен. Както правилно е посочено, дължимата по делото държавна такса е в минимален размер от 10 лева, поради и което същата не би представлявала затруднение да бъде заплатена от страна на частния жалбоподател. По изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,