Определение № 13225 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11391/2025 г.

ВАССедмо отделение18.12.2025 г.докладчик Весела Андонова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение №7152 от 11.08.2025 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2129/2024 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № РД-21-198 от 10.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г. ВРЪЩА административната преписка на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г. за продължаване на административното производство по подаденото от „Тренд хаус дизайн 2022“ ЕООД Проектно предложение № BG05SFR002-1.012-0310, в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ №2 да заплати на „Тренд хаус дизайн 2022“ ЕООД, ЕИК: 207053897, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], разноски по делото в размер на 2170,25 (две хиляди сто и седемдесет лева и двадесет и пет стотинки) лева. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Тренд хаус дизайн 2022“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес] срещу Определение №7152 от 11.08.2025 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2129/2024 г. С обжалваното определение, по реда на чл. 197 и сл. АПК, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № РД-21-198 от 10.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 (Програмата/ ПРЧР), с което е прекратено производството по отношение на кандидата „Тренд хаус дизайн 2022“ ЕООД, подал Проектно предложение № BG05SFR002-1.012-0310 по Процедура № BG05SFR002-1.012 „Устойчива заетост на хора в неравностойно положение". Частният жалбоподател – „Тренд хаус дизайн 2022“ ЕООД, счита обжалваното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага съображения, че волята на административния орган относно процесната декларация е неясна, тъй като се твърди, че подписът е невалиден, липсва надлежно подписана декларация, не е налице редовно подписване и не е представена декларация, коректно подписана от представляващия кандидата. Счита, че по делото е установено категорично, че електронният подпис на представляващия дружеството, е бил валиден към момента на подписване на процесната декларация. При внимателен прочит на условията за кандидатстване става ясно, че единствено непредставянето на декларацията в срок е основание за отхвърляне на проектното предложение. Твърди, че съдът не прави разлика между валиден електронен подпис и невалидно подписване. Изискването за подписване на процесната декларация с квалифициран електронен подпис може да се разглежда само като условие за редовност, тъй като подписът е условие за писмена форма – квалифицираният електронен подпис има същото правно действие като саморъчния подпис по силата на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Декларацията е подадена и приета чрез ИСУН, а установяването на невалидността на КЕП е изисквало административният орган да изпълни процедурата по чл. 34, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). В настоящия случай се касае за изискване за валидност на подписа, а не за даване на възможност отново да се подаде декларация. Иска се отмяна на определението и вместо него постановяване на ново, с което да се отмени оспорваният административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На 21.03.2024 г. „Тренд хаус дизайн 2022“ ЕООД е подало Проектно предложение № BG05SFR002-1.012-0310 по Процедура № BG05SFR002-1.012 „Устойчива заетост на хора в неравностойно положение". При оценка на проекта е констатирано, че приложената в секция "Прикачени документи" на формуляра за кандидатстване Декларация за минимални помощи (Приложение II) е попълнена и подписана от представляващото кандидата лице, но не е по актуалния за процедурата образец. В тази връзка до кандидата е изпратена комуникация, с която е изискано да представи Приложение II – Декларация за минимални помощи, попълнена по актуалния образец, публикуван с изменените Условия за кандидатстване по процедурата от м.02.2024 г. и подписана от законния представител на кандидата, както и да даде разяснения относно разминаване на заложени целеви стойности от раздел 9. В указания 7 - дневен срок, кандидатът е върнал комуникация, с която е представил актуална декларация за минимални помощи, в съответствие с Регламент (ЕС) № 2023/2831. Приложената Декларация за минимални помощи е попълнена по актуалния образец и подписана с електронен подпис от представляващото лице, но при проверка на последния, е установено, че същият е невалиден, поради което е прието, че е налице нередовно подписана декларация за минимални помощи. Кандидатът е подал възражение в тази връзка, но оценителната комисия го е приела за неоснователно. На 10.06.2024 г., с Решение № РД-21-198, ръководителят на управляващия орган на Програмата, на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ, е прекратил производството по отношение на „Тренд хаус дизайн 2022“ ЕООД, като е приел, че непредставянето на надлежно подписана Декларация за минимални помощи е основание за отхвърляне на проектното предложение, съгласно принципните действия към критерий 14 от Критериите за оценка на административното съответствие и допустимост на проектно предложение по процедура "Устойчива заетост на хора в неравностойно положение". За установяване компетентността на органа, издал акта, по делото са представени Заповед № РД-03-31 от 15.09.2022 г. на заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика и Заповед № РД-15-932/03.06.2024 г. на главния секретар на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). В хода на съдебното производство е изслушана и приета без възражения съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е прегледала оптичния носител на информация по отношение Приложение II – Декларация за минимални помощи, при което експертът е констатирал, че документът не може да бъде валидиран поради генерална грешка в криптирането – т. нар. "криптографки провал при проверка на подписа, което не е невалиден подпис, а провал на криптографската операция, която сравнява подписа и хеша. Експертът посочва, че откритата грешка при валидирането предполага множество причини, част от които е посочил в констативно-съобразителната част на заключението, при което е формирал и крайния си извод, че електронното подписване на процесния файл е невалидно. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че законосъобразно е прекратено производството по отношение на настоящия частен жалбоподател, тъй като проектното предложение не отговаря на Критерий № 14 от приложението на Условията за кандидатстване, а именно: - липса на надлежно подписана Декларация за минимални помощи, която е по актуалния образец и подписана с електронен подпис от представляващото дружеството лице, на при проверка е установено, че подписът е невалиден, поради което, не може да се приеме, че е налице редовно подписана декларация. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на назначената СТЕ, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил подадената от дружеството жалба. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от Постановление №23 на Министерския съвет от 13.02.2023 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г. (ПМС №23/2023 г.) оценката на административното съответствие и допустимостта се извършва от членове на оценителната комисия с право на глас, като те могат да бъдат подпомагани от помощник-оценители. Когато при оценката по ал. 1 се установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя разумен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от една седмица. Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до прекратяване на производството по отношение на кандидата. Отстраняването на нередовностите не може да води до подобряване на качеството на проектното предложение. Въз основа на извършената оценка на административното съответствие и допустимостта, комисията по чл. 33 ЗУСЕФСУ изготвя списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка. В списъка се посочват и основанията за недопускане. Списъкът се публикува на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН, а за недопускането се съобщава на всеки от кандидатите, включени в списъка, по реда на чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ. Кандидат, чието проектно предложение е включено в списъка по ал. 3, може писмено да възрази пред ръководителя на Управляващия орган в едноседмичен срок от съобщаването. С подаване на възражението не могат да се представят нови документи, които не са били част от първоначално представеното проектно предложение и/или не са представени по реда на ал. 2. Ръководителят на Управляващия орган се произнася по основателността на възражението в едноседмичен срок от неговото получаване, като: 1. връща проектното предложение за техническа и финансова оценка; 2. прекратява производството по отношение на кандидата. Съгласно чл. 5, ал. 1 ПМС № 23/2023 г., за всяка процедура ръководителят на Управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава при условията и по реда на чл. 26, ал. 1 - 5 от ЗУСЕФСУ насоки и/или друг документ, определящи: 1. условията за кандидатстване, и 2. условията за изпълнение на одобрените проекти. Ръководителят на УО на Програмата е издал Заповед № РД-01-382 от 22.12.2023 г., с която е открита процесната процедура и са утвърдени Условията за кандидатстване по процедурата, изменени със Заповед №РД-01-27 от 31.01.2024 г. и Заповед №РД-01-42 от 14.02.2024 г. Условията за кандидатстване имат характер на задължителни правила по тази конкретна процедура, спрямо които се извършва допускане и оценка на подадените проектни предложения. Според т. 19 от Условията за кандидатстване оценката на предложенията включва два етапа, като етап I е Оценка на административното съответствие и допустимост и етап ІІ Техническа и финансова оценка. Критериите за „Оценка на административно съответствие и допустимост“ от Условията за кандидатстване по процедурата са посочени в таблица, приложение за информация към Условията. Като Критерий № 14 е посочено: Приложение II – Декларация за минимални помощи е попълнена по образец и подписана от поне едно от лицата, вписани като представляващи кандидат в търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел или определени като такива в учредителен акт, когато тези обстоятелства не подлежат на вписване. В случая прекратяването на производството по отношение на частния жалбоподател е мотивирано със следното: „Кандидатът не е представил надлежно подписана Декларация за минимални помощи (Приложение II). Липсата на надлежно подписана декларация прави невъзможна и проверката относно съответствието на кандидата с изискванията за предоставяне на минимални помощи, съгласно Регламент (ЕС) №2023/2831“. Видно от доказателствата по делото към проектното предложение на частния жалбоподател първоначално е била приложена надлежно подписана Декларация за минимални помощи - Приложение II, която не е била изготвена по актуалния образец. Изменението се състои в промяна на т. 8 от декларацията, което налага и промяна в декларираните от дружеството данни. Представената от дружеството декларация е подписана с валиден електронен подпис, но електронното подписване на процесния файл е невалидно. Това обстоятелство се установява от приетата по делото СТЕ. От заключението на вещото лице се установява още, че откритата грешка при валидирането на подписа в случая не може да бъде установена и предполага множество причини, част от които е посочил в констативно-съобразителната част на заключението. В конкретната хипотеза, порокът касае подписването на електронния документ - Декларация за минимални помощи - Приложение II, който порок според съда е единствено досежно редовността на декларираното. Категорично отстраняването на този порок не би могъл да повлияе върху качеството на проектното предложение и да води до неговото подобрение. Изискването за удостоверяване на авторството на документа, чрез подпис на изготвилото го лице представлява "друга нередовност" по смисъла на чл. 34, ал. 2 ЗУСЕФСУ и на чл. 19, ал. 2 ПМС № 23/2023 г., за отстраняването на която не е предвидена изрична забрана в Условията за кандидатстване. Предвид изложеното, преди да откаже да допусне кандидата до следващ етап на оценка, Комисията е следвало да му изпрати уведомление и да му определи срок, в който да отстрани посочената нередовност. Подписването на Декларацията за минимални помощи - Приложение II не може да се приравни със случаите, в които такава изобщо не е била представена. Като не е направила това, Комисията е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нарушение на материалния закон. Като е приел, че административният акт е постановен без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено определение, с което да бъде отменено Решение № РД-21-198 от 10.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027, а преписката следва да бъде върната на административния орган, за продължаване на административното производство, съгласно дадените в настоящето определение указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 2170,25 лева, от които 670,25 лева платена държавна такса за първоинстанционното и касационното производство и 1500 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024 г. Направеното от ответника възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 236 АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Седмо отделение на Върховния административен съд

Цитирани разпоредби

16