Определение № 60324 от 08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4794/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на А. П. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд /СРС/ № 20285857/ 31.12.2020 г. по гр.д.№ 18803/ 2018 г., с което са отхвърлени предявените от молителката против Върховен административен съд /ВАС/ и Административен съд София – град /АССГ/ искове, квалифицирани по чл.2б ЗОДОВ, за заплащане на сумата 3 500 лв обезщетение за неимуществени вреди от АССГ и за заплащане на сумата 1 500 лв обезщетение за неимуществени вреди от ВАС, поради нарушение на правото на ищцата за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Молителката излага твърдения, че по искове за вреди от забавяне на разглеждането на адм.д.№ 6621/ 2014 г. по описа на АССГ и на адм.д.№ 582/ 2017 г. по описа на ВАС имало постановени, при наличие на идентичност на делата, осъдителни съдебни решения за обезщетяване на неимуществени вреди. Такива решения били постановени по в.гр.д.№ 7347/ 2019 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ и по в.гр.д.№ 941/ 2021 г. по описа на СГС. Тези решения били влезли в сила и били в противоречие с решението на СРС по гр.д.№ 18803/ 2018 г., с което исковете за обезщетяване на същите вреди били отхвърлени. Според молителката неправилно е решението, отхвърлящо исковете й, поради което моли то да се отмени. Ответната страна ВАС оспорва молбата, като поддържа, че между решенията на СГС и това на СРС не е налице обективен и субективен идентитет, поради което молбата е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. Ответната страна АССГ не взема становище по молбата. Съдът намира молбата за допустима. Срокът по чл.305 ал.1 т.4 ГПК е спазен, доколкото решението на СРС е влязло в сила на 28.10.2021 г. Възражения за недопустимост на молбата не са направени и към настоящия момент основания за недопустимост не се установяват и при служебна проверка, поради което молбата следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. По изложените съображения съдът