Решение № 640 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 254/2010 г.

Решение № 640 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 254/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. М., чрез пълномощника й адв. С. С. срещу решение № 280 от 10.11.2009 г. по в. гр. д. № 489/2009 г. на Л. окръжен съд в частта, с която е обезсилено решението по гр. д. № 45/2006 г. на Л. районен съд в частта за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор от 08.12.2000 г. за продажба на недвижим имот в [населено място] след проведен търг, сключен между Община [населено място] и ищцата- касатор в настоящото производство, и е прекратено производството по делото в тази част. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствени правила и необоснованост. С определение № 216 от 05.03.2010 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение в посочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по въпроса за вида на договора, сключен от общината за продажба на общински имот- окончателен договор за продажба или предварителен. Не е допуснато касационно обжалване на решението в частта по другия обективно съединен иск. Ответникът по жалбата Община [населено място], чрез пълномощника й адв. Б. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на III г. о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови решението в допуснатата до касационно обжалване част, Л. окръжен съд е приел, че сключеният между страните договор не е окончателен договор за продажба, а е предварителен такъв, тъй като в договора е посочено, че собствеността на имота ще премине в купувача след извършването на всички плащания, а ищцата- купувач не е изплатила в пълен размер цената, и следователно вещното действие на договора не е настъпило. Като предварителен договор не подлежи на разваляне по исков ред съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, което обуславя недопустимост на иска. В приложеното към изложението на касатора решение № 14728-02.2006 г. по т. д. № 701/2005 г. на ВКС, II т. о., е прието, че сключения между страните договор за продажба на обособена част от общинско предприятие с уговорено разсрочено плащане е окончателен и искът за развалянето му е допустим, и е разгледан по същество. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Продажбата е договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността или друго право върху една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му плати - чл. 183 ЗЗД. Предварителният договор е договор, с който страните се задължават да сключат в бъдеще време друг договор. Той подготвя бъдещия окончателен договор. Дали договорът е предварителен или окончателен за продажба се преценява съобразно задълженията, поети с него. Договорът е предварителен, когато поетото с него задължение е за сключване в бъдеще на договор за продажба. А когато с договора продавачът се е задължил да прехвърли собствеността на определена вещ срещу цена, която купувачът се е задължил да плати, този договор е окончателен. Това, че проявлението на вещното действие на договора за продажба е поставено по волята на договарящите в зависимост от сбъдването на едно отлагателно условие- напр. плащането на последната вноска от покупната цена, не прави договора предварителен. Касационната жалба в частта по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е основателна. Въззивният съд неправилно е приел, че сключеният между страните писмен договор по чл. 35 ЗОбС за продажба на недвижим имот - общинска собственост след проведен търг е предварителен и като такъв не подлежи на разваляне по съдебен ред. Установените в договора задължения на продавача - за прехвърляне собствеността на имота, и на купувача- за заплащане на определена цена на вноски по определена схема, и съобразно дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, обуславят извод, че процесният договор, за който не се изисква нотариална форма съгласно чл. 18 ЗС, е окончателен договор за прехвърляне собствеността на посочения в него недвижим имот. Той подлежи на разваляне по съдебен ред съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Не е налице нито процесуална пречка, нито липса на положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска. По изложените съображения въззивното решение като неправилно в допуснатата до касационно обжалване част следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение