Определение № 387 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3835/2018 г.

Постъпила е молба от Р. И. Т., [населено място], по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № III-90 от 18.07.2018 г. по в. гр. дело № 785/2018 г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на молителя срещу Б. К. Ч. с правно основание чл.285 ЗЗД за сумата 9 567 лв. и чл.86 ЗЗД за сумата 164.78 лв. Съобразно изхода на спора Р. И. Т. е осъден да заплати на Б. К. Ч. 950 лв. деловодни разноски. С въззивното решение на ответницата по иска също са присъдени деловодни разноски в размер на 500 лв. Съобразно ТР №6/2014 от 23.10.2015 по тълк. дело №6/2014 г. на ОСГТК на ВКС вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение. Произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение - арг. от чл.248 ГПК, поради което подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. Ето защо молбата за спиране следва да бъде оставена без уважение, доколкото не са налице предпоставките по чл. 282 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.