Определение № 39 от 01.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4901/2016 г.

Делото е образувано по молба на П. М. Ц., уточнена от адв. И. Х. Д., определен й за процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 44/24.03.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта за съдебноделоводните разноски, потвърдено с решение № 156/21.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 258/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 09.02.2017 г. По делото е постъпила молба („изложение“) от молителя П. М. Ц., с което моли съдът да съобрази точно съдържанието на молбата й с описания предмет на същата от съда в определение № 417/27.12.2017 г., което съдът ще вземе предвид. Страната, също така, моли да бъде заменен определеният й по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител – адвокат от Велико Търново, с друг – адвокат от София, защото няма финансова възможност да заплати 200 лв. за пътуването на адвоката от Велико Търново до София. Молбата е неоснователна. Доверителят (страната, на която е предоставена правна помощ) не плаща на назначения й адвокат нито възнаграждение, нито разноски - чл. 40 ЗПП. Адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от адвокат по реда на ЗПП, се определя по реда на чл. 37 и сл. ЗПП от Националното бюро за правна помощ, плащането на адвоката се извършва от НБПП по банков път въз основа на отчета по чл. 38 ЗПП и решение на неговия председател. На назначения адвокат, въз основа на отчета, от НБПП се възстановяват и средствата за необходими разходи за защита в друго населено място по реда на Наредбата за командировките в страната. Мотивиран от горното, съдът