Определение № 8936 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от З. П. Т. срещу Определение № 2064/22.06.2026 г., постановено по адм. д. № 491/2026. по описа на Административен съд - Плевен, с което е върната исковата му молба, подадена против РУСО гр. Плевен и ТП на НОИ Плевен и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да върне исковата молба като недопустима, Административен съд Плевен е приел, че е налице процесуалната пречка на чл. 204, ал. 1 от АПК. За целта е констатирал, че с решение № 127 от 11.01.2024г. по адм. дело № 215/2023 г. е отхвърлена жалба на З. Т. срещу решение № 2153-14-14/08.03.2023 година на директор на ТП на НОИ Плевен по подадено от същото лице искане за прогласяване нищожност на потвърденото с него Разпореждане № 3812184001/22.01.2004г. на ръководител ПО. Това решение на Административен съд Плевен е оставено в сила с решение № 10710/10.10.2024г. по адм дело № 1607/2024 година от ВАС –Шесто отделение. Определението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В чл.204 АПК е предвидена особена предпоставка за допустимост на исковото производство, която изисква установяване незаконосъобразността на съответния акт, действие или бездействие. В случаите, когато вредите се претендират от акт, за който се твърди, че е нищожен, нищожността се установява от съда, пред който е предявен искът за вреди, но само тогава, когато съответният акт не е бил обект на самостоятелен съдебен контрол. В случая е налице влязло в сила съдебно решение по отношение обстоятелството, че Разпореждане № 3812184001/22.01.2004г. на ръководител ПО Плевен не е нищожно. Наличието на влязло в сила съдебно решение по посочения въпрос налага извод за недопустимост на иска по аргумент от чл. 204 АПК. Предявеният иск е недопустим поради липса на процесуална предпоставка за разглеждането му и съдебното производство правилно е било прекратено. По изложените съображения не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение