Определение № 12 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 61/2021 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 24131221/21.09.2020 г., допълнена и уточнена с молби както следва: вх. № 25140009/06.10.2020 г., вх. № 25143732/12.10.2020 г., вх. № 25143733/12.10.2020 г., вх. № 25156686/30.10.2020 г., вх. № 25156975/30.10.2020 г., вх. № 8587/05.11.2020 г., вх. № 25181415/07.12.2020 г. от ответниците Д. Д. П. и В. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение от 21.02.2019 г. по гр. дело № 7965/2018 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 07.03.2018 г. по гр.дело №70145/2015 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявени искове срещу молителките с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Поддържаното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Според молителките въззивното решение на Софийски градски съд следва да се отмени, тъй като с решение по адм.дело № 13721/2017 г. на ВАС VI отд. и решение по административно дело № 14350/2019 г. на ВАС петчленен състав са отменени от чл.61 до чл.71 от Наредба № 16 334 за Топлоснабдяването, че въззивният и първоинстанционен съд са се позовали на тези отменени разпоредби, за да постановят решенията си. Ответниците по молбата за отмяна „Топлофикация София” ЕАД [населено място] и „Бруната” ООД [населено място] не са изразили становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение № III-144-355003 от 07.03.2018 г. е признато за установено по исковете, предявени от „Топлофикация София” ЕАД [населено място] срещу В. Д. П. и срещу Д. Д. П. на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че всяка от тях дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума от по 1484.69 лв., представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м.06.2012 г. до м.04.2014 г. в имот, находящ се на адрес [населено място][жк],/жилищен адрес/, ведно със законната лихва от 27.07.2015 г. до изплащане на вземането, както и по 328.24 лв. всяка от ответниците, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.07.2012 г. до 17.07.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.08.2015 г. по ч.гр.дело № 44387/2015 г. на СРС. С решението всяка от ответниците е осъдена да заплати на ищеца по 370.78 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство. Със същото решение предявените искове да пълните им размери са отхвърлени. С решение от 21.02.2019 г. по гр.дело № 7965/2018 т. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 07.03.2018 г. по гр.дело № 70145/2015 г. на Софийски районен съд в уважените части на предявените искове. Въззивното решение на Софийски градски съд е влязло в сила на 21.02.2019 г. Съдът намира, че молбата за отмяна е подадена в срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.3 ГПК. Същата следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание, като подадена в преклузивния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т. 3 ГПК. Подадена е от легитимирани страни и е мотивирано основание за отмяна – чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение