Определение № 3911 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. И. Ц. в качеството му на баща и законен представител на малолетния си син Й. Б. Ц., чрез адв. А. Петкова против определение № 8911 от 05.03.2026г., постановено по адм.дело №2691/2026 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и в противоречие със съдебната практика в защита основните права на детето. Излага съображения, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение е немотивирано и вместо да извърши проверка за законосъобразност на изложените в разпореждането мотиви, съдът ги е подменил като е изложил свои собствени, относно необходимостта от предварително изпълнение. Цитирана е съдебна практика на ВАС. Иска се отмяна на обжалваното определение и спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт до окончателното решаване на спора. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът - директорът на 43 ОУ " Христо Смирненски" - гр.София оспорва частната жалба по съображения в писмено становище. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №8911 от 05.03.2026 г., постановено по адм. дело №2691/2026 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Б. И. Ц. като родител и законен представител на Й. Б. Ц. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед № 648/25.02.2026г. на директора на 43 ОУ“Христо Смирненски“ - район Илинден. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че допуснатото предварително изпълнение е с цел обезпечаване изпълнението на наложеното наказание, което е със срок приблизително четири месеца - до края на учебната 2025/2026г. и същият би изтекъл с обжалване на заповедта. Изложил е съображения, че ако ученикът продължи да посещава училището, неговото непристойно поведение ще остави чувство за безнаказаност и тежестта на наказанието е съответна на множеството установени нарушения на учебния процес, поради което интересът на адресата на заповедта не е противопоставим на интереса на учениците и учителите в училището. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Със Заповед № 648/25.02.2026 г. на директора на 43 ОУ“ Христо Смирненски" - район Илинден на Й. Б. Ц. е наложена санкция „преместване в друго училище“ със срок до края на учебната 2025/2026г. и е допуснато предварителното й изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Разпореждането за допускане на предварително изпълнение на този акт е обосновано с опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта, поради отказ на родител от получаването й, въпреки отправени писмени покани за връчването й, което би довело до закъснение в изпълнението й, както и значителна вреда за ученика във вр. с чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ЗПУО и чл.53 от Наредба за приобщаващото образование. Тези факти са мотивирали директорът на училището да разпореди предварителното изпълнение на заповедта, защото е приел наличието на опасност, че то може да бъде осуетено или сериозно затруднено. Посочените в разпореждането на директора фактически обстоятелства кореспондират на хипотезата на чл. 60, ал. 1, предложения трето и четвърто от АПК, според която издателят на административен акт има право да разпореди предварително му изпълнение, когато съществува опасност, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено. В случая начина на индивидуализация на санкцията (преместване в друго училище само до края на текущата учебна година) е предопределящ за това, че възможността да бъде изпълнена е ограничена във времето. От административната преписка се установява, че вида и размера на санкцията не са самоцелно определени, за да бъде затруднено изпълнението им и да се предопредели необходимостта от допускане на предварително изпълнение, а именно защото санкцията е възможно да бъде приложена само до края на учебната 2025/2026 г., а не по всяко време е от правно значение за преценката относно законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение, а не съображение по същество относно законосъобразността на самия административен акт или вероятното упражняване на правото на оспорване от неговия адресат. От значение за преценката относно законосъобразността на разпореждането за допускане на предварително изпълнение е обстоятелството, че конкретният акт не би могъл да бъде изпълнен след изтичане на фиксирания в него срок, поради което всяко забавяне (поради липса на своевременно съобщаване, оспорване или друга техническа причина за привеждането в изпълнение на наложената санкция) би осуетила изцяло или би сериозно ограничила възможността за реално изпълнение на акта в неговия пълен обем. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно като краен резултат АССГ не е уважил жалбата и искането на Б. Ц., защото са налице основания за допускане на предварително изпълнение и не са налице предпоставки за спирането му по време на съдебното производство. Неправилно административният съд е обсъждал и съпоставял интересите на учителите и учениците в 43 ОУ с правото на образование на Й. Ц., както и неговото поведение. Тези обстоятелства не са съобразявани от директора на училището при допускане на предварителното изпълнение на неговата заповед, а евентуално биха били относими към преценката относно законосъобразността на самата заповед, но не и в настоящото производство. Независимо от тези доводи атакуваното определение е правилно като краен резултат, защото оспореното пред първата инстанция разпореждане за допускане на предварително изпълнение е законосъобразно и не са налице основания както за неговата отмяна, така и за спирането му до разрешаване на спора относно неговата законосъобразност. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Искането по чл. 60, ал. 8 от АПК към настоящия съдебен състав е безпредметно, защото с произнасянето по частната жалба приключва с окончателен акт спора, иницииран с жалбата на Б. Ц. против разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 648/25.02.2026 г. на директора на 43 ОУ“Христо Смирненски“. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски и не ги претендира, поради което с оглед окончателния изход на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение