Определение № 388 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат А. Ч. като процесуален представител на „ГКП 2007” ЕООД София срещу определението на Софийския апелативен съд от 21.VІІ.2020г. по в.ч.гр.д. № СП 2272/2020г. Ответникът по жалбата Специализирана прокуратура София не е подала отговор. Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определението от 21.VІІ.2020г. САС е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на „ГКП 2007” ЕООД срещу определението на СГС от 24.ІІ.2020г. по гр.д. № С-22/2020г., с което на основание чл.73 ал.3 вр. с ал.1 и ал.2 ЗМИП по искане на Специализираната прокуратура е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху финансовата операция „нареждане на превод в размер на 2 375 000лв. от банкова сметка /с посочен номер/ с титуляр „ГКП 2007” ЕООД, с едноличен собственик и управител Г. К. П., към банкова сметка /с посочен номер/ с титуляр адвокатско дружество „К. и партньори”, и е постановено издаването на обезпечителна заповед. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че по същество с обезпечителната мярка е наложен запор върху вземането на лицето, което е следвало да получи превода. Формулировката в диспозитива на първоинстанционното определение „запор върху финансови операции” не се отразява на валидността на обезпечението, тъй като същественото в случая е ефектът на наложената мярка – да препятства възможността лице, за което има съмнение, че е придобило средства от престъпна дейност, свързана с пране на пари, да получи съответната сума и евентуално да се разпореди с нея, като осуети събирането на бъдещо държавно вземане за отнемане на тези парични средства като придобити от престъпна дейност. С оглед тези съображения е направен извод, че дружеството има качеството на трето задължено лице по наложения запор и няма интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, тъй като с него не се засягат негови права и законни интереси. Частната жалба е основателна. Постановеното от въззивния съд определение е незаконосъобразно. Даденото с него разрешение е в противоречие с т.6 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК, според което легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. В разглеждания случай искането е за налагане на превантивна мярка по отношение на дружеството-жалбоподател поради съмнение за изпиране на пари и съмнение, че средствата, предмет на финансовата операция, са с престъпен произход. Следователно с исканата мярка се цели ограничаване правото на дружеството да се разпореди с налични по банковата му сметка парични средства, което несъмнено засяга неговата правна сфера. Като е приел противното, САС е постановил атакуваното определение в противоречие със закона. Ето защо определението следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество по въззивната жалба на „ГКП 2007” ЕООД. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,