Решение № 6750 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 877/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравно осигурителна каса (РЗОК) гр. Ловеч против Решение № 1780 от 24.11.2025г. на Административен съд - Ловеч по адм. дело № 413/2025г., с което по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение(МБАЛ) - Тетевен д-р А. Пешев” ЕООД, ЕИК 110502867, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя доц. д-р М. Н., е отменена Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № РД-01-420/18.08.2025г., издадена от Директора на РЗОК - гр. Ловеч, в частта на т. 1 от поканата, за сумата 1404.00 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- „МБАЛ Тетевен д-р А. Пешев” ЕООД, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховна касационна прокуратура не взема участие в производството. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При извършената проверка, съдът констатира наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на делото е спор за законосъобразност на писмена покана, издадена от Директора на РЗОК, в която се съдържат констатации за неоснователно получени суми от дружеството с постановяване на тяхното възстановяване. Оспорената писмена покана е валиден административен акт, като издадена от административен орган, разполагащ с териториална, материална и времева компетентност, издадена в изискуемата от закона писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, като формално съдържа посочените в ал. 2 реквизити, вкл. са изложени правни основания и фактически обстоятелства, счетени от административния орган за правно значими и които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя. От извършената на лечебното заведение(ЛЗ) проверка е съставен Протокол за неоснователно получени суми № РД-01-420/10.07.2025г., както и Доклад № РД-01-420/23.07.2025г. до Директора на РЗОК гр. Ловеч, в който въз основа на констатациите от проверката е направено предложение за възстановяване на сумата от 1404.00 лева по КП 50.1 на основание чл. 431, ал. 1 от НРД за МД – 2023-2025 година. Издадена е и Заповед за налагане на санкция № РД-01-420/23.07.2025г. от Директора на РЗОК гр. Ловеч, която не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 11.08.2025 година. В поканата е посочено, че на ЗОЛ А. М. У. е отчетен болничен престой от 16.05.2025г. до 20.05.2025г. по ИЗ № 1175/2025/ по КП № 50.1 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“ в Неврологично отделение на „Многопрофилна болница за активно лечение - Тетевен д-р А. Пешев” ЕООД и че описаната в епикризата анамнеза на ЗОЛ, приложените към ИЗ скали на GLASGOW-LIEGE и NIHSS за оценка на тежестта на състоянието, както и приложеното и описано от епикризата КАТ изследване не потвърждават наличието на [заличен текст]. Констатациите са изложени в протокол за извършена проверка, които са оспорени при връчване на протокола и са оспорени в жалбата пред съда. Съдът, вземайки предвид отразеното в Епикризата на ЗОЛ А. М. У., в която е посочено, че оценката по скалата на Глазгоу-Лиеж е 20 точки, НИХС (Оценка по NIHSS) е 2 точки, приема, че в конкретният случай са налице и трите изискуеми критерия за лека степен на [заличен текст], а именно 1. Оценка по скалата на Глазгоу-Лиеж – 20-17 точки, в случая – 20 точки; 2. Оценка по NIHSS – до 14 точки – в случая - 2 точки и 3. Липса на тежки соматични заболявания. Приел е, че изводът на адм.орган е в противоречие с резултатите от извършените изследвания и критериите за лека степен на [заличен текст], както и че лечебното заведение не е допуснало нарушения при лечението на пациента – ЗОЛ А. М. У. по КП № 50.1. Спорът пред съда е на първо място фактически и след това правен и се изразява в установяване от доказателствата по делото, как е извършена медицинската дейност от дружеството по отношение на конкретното лице, предмет на поканата, на първо място какво е отразено в медицинската документация, правилно ли е поставена диагнозата на ЗОЛ А. М. У. по КП № 50.1., какво е отчетено и заплатено и има ли разминаване в документацията, и след това налице ли е съответствие с правилата на НРД и индивидуалния договор за извършване и отчитане на дейността. Първоинстанционният съд е направил извод, за който са необходими специални знания, без да е ползвал такива. Това е въпрос извън компетентността на съда да установи медицинската документация, съответствието на снетата анамнеза с поставената диагноза и спазването на алгоритмите на лечението, поради което е следвало назначаване на съдебно медицинска експертиза. От нея е следвало да установи еднозначно фактическото положение по диагностициране, извършване и отчитане на лечението на А. У., след което да изведе правните си изводи досежно основанието за възстановяване на сумите. По делото са спорни именно тези въпроси и са останали неразрешени, независимо от указанията на съда към страните, като при тяхното бездействие съдът е длъжен да назначи служебно експертиза. Това не е било направено, с което е извършено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до липса на доказателства от съществено значение за правилното решаване на спора и преценката за съответствието на административния акт с материалния закон. На осн. чл.226, ал.3 АПК въпросът за разноските пред касационната инстанция ще бъде решен при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Решението следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд, състав на шесто отделение