Определение № 6035 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5311/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 3340 от 24.10.2023 г., подадена от Ц. В. Ц. чрез адвокат В. Г. от АК - Д. срещу Определение № 455 от 06.10.2023 г. по в.гр.д.№ 172/2023 г. на Окръжен съд - Силистра в частта, с която на основание чл. 248 ГПК въззивно Решение № 146 от 07.07.2023 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, е изменено в частта му за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на насрещната страна Р. А. Р. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 2 650 лева, наред с вече присъдените 400 лева. Частният жалбоподател твърди, че делото не е с правна и фактическа сложност и увеличение на разноските над минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е следвало да се присъжда, респективно съдебният акт да бъде изменен в частта за разноските. Ответницата по жалбата Р. А. Р., в депозиран отговор чрез адвокат П. Н. от АК - С., излага становище за неоснователност на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С въззивно Решение № 146 от 07.07.2023 г. по в.гр.д.№ 172/2023 г. на Окръжен съд - Силистра е потвърдено Решение № 693 от 02.12.2022 г. по гр.д.№ 600/2022 г. на Районен съд - Силистра, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. В. Ц. срещу Р. А. Р. иск за делба на недвижим имот. С въззивното решение ищецът Ц. В. Ц. е осъден да заплати на ответницата Р. А. Р. сумата 400 лева – разноски по делото, направени от последната пред Окръжен съд - Силистра. С молба вх.№ 2576 от 11.08.2023 г. ответницата Р. А. Р. е заявила искане за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, с довод, че реално сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение не са й присъдени в пълен размер. Във въззивното производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответницата Р. А. Р. и адвокат Е. Т., в който е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 3 050 лева за защитата пред Окръжен съд – Силистра по в.гр.д.№ 172/2023 г. е заплатено изцяло и в брой при подписване на договора. По този начин е удостоверено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Тази сума е включена и в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, представен пред Окръжен съд - Силистра в съдебното заседание, проведено на 27.06.2023 г. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение може да не бъде присъдено в пълен размер при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК – по възражение на насрещната страна и ако е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая възражението на ищеца (въззивник) Ц. В. Ц. за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение е направено едва с отговора на молбата по чл. 248 ГПК и е преклудирано, тъй като съгласно практиката на ВКС (по аргумент от т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК), то е следвало да се направи най-късно в последното заседание по делото. Затова заплатеното адвокатско възнаграждение правилно е присъдено от въззивния съд в пълен размер, без да се извършва преценка за основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. При така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия