Решение № 13620 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2014 г.

Решение № 13620 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 635/30.12.2013 г., постановено по адм. дело № 733/12 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 121103280/10.04.2012 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 335/29.06.2012 г. относно определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ в размера над 3455,24 лв. и съответните лихви, както и в частта на присъдените разноски в тежест на дирекцията. Касационният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната от него част е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на наведените основания са изложени в касационната жалба. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - Яна Цветанова Георгиева, представляваща ЕТ "Бизнес Лом-Яна Цветанова" гр. Лом, в писмен отговор и в становище по съществото на спора, изложено от процесуалния представител адв. Хаджидимитрова, иска обезсилване на решението в обжалваната част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и евентуално - оставяне на касационната жалба без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: С решение № 635/30.12.2013 г., постановено по адм. дело № 733/12 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в обжалваната му по настоящото дело част е отменен РА № 121103280/10.04.2012 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 335/29.06.2012 г., в частта, в която е определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ в размера над 3455,24 лв. и съответните лихви. Жалбата на ревизираното лице е отхвърлена в останалата оспорена част от РА, в която част решението на съда като необжалвано е влязло в сила. За да отмени РА в посочената част, административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения, но са допуснати нарушения на материалния закон при определяне на конкретните размери на облагаемата основа, респективно и установените данъчни задължения. Съдът е приел, че за данъчен период 2009 г. спрямо РЛ - ЕТ "Бизнес Лом-Яна Цветанова" са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. За да отмени обжалвания РА частично относно определените задължения за данъчен период 2009 г., съдът е отчел, че спорът е относно законосъобразното определяне на данъчния резултат за осъществяваната от търговеца стопанска дейност в периода - търговия на дребно в два търговски обекта /магазин и кафене в гр. Лом/ и установения от приходната администрация дължим данък по чл. 48 в размер общо на 5329,99 лв. и съответните лихви. Въз основа на събраните доказателства и заключение на приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за законосъобразно определянето по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК на данъчната основа за облагане, формирана като сбор от декларираните от търговеца приходи по ГДД и определените при ревизията приходи от продажба на незаприходени стоки, формирани на база доставна цена без ДДС, увеличена с размера на определената при ревизията годишна надценка-21,12%, а за цигарите - с надценка до нормативно установените пределни цени за тях без ДДС, както и при приспадане на разходите по ГДД, увеличени с размера на доставната стойност на незаприходените стоки без ДДС. На следващо място, съдът е отчел, че данък по чл. 48 ЗДДФЛ е начислен и върху данъчна основа, определена при съпоставка между доходите и разходите на физическото лице, извън търговската му дейност, при което е констатирано превишение, което приходните органи са приели като доход с недоказан произход. Не са били спорни размера и вида на отделните пера в баланса - вноски и тегления по банкови сметки и в касата на търговеца, получен кредит, погасителни вноски по отпуснат банков кредит, плащания за местни данъци и такси, ЗО, издръжка на живот, получена сума от роднина. Спорен е бил начинът на определяне на данъчната основа като подход на приходните органи. Видно е от РД и РА, както и от изложеното в касационната жалба, че ревизиращите са определяли и извършвали текуща съпоставка между получените приходи и разходваните средства към определени периоди през годината, а не на годишна база. Касаторът развива това свое виждане в жалбата като твърди, че данъчната основа се образува от динамични и променливи величини, които могат да бъдат проследени само текущо, към момента, в който се променят, което единствено дава възможност за обективни изводи и анализ, както и за установяване на укрити доходи, по съображението, че никой не може да разходва парични средства, които не притежава. Считат, че когато към определен момент на данъчната година е налице превишение на изразходваните от задълженото лице средства над разполагаемите от него парични суми, то тогава следва извода за наличие на укрити доходи, позволили извършване на разходите, които доходи подлежат на облагане към момента на установяването им. Счита, че засичането на паричните потоци към определен момент е способ за установяване на укрит доход, който от своя страна подлежи на облагане с данък върху доходите. Според касатора по този начин не се формира месечна основа за облагане, както е приел съдът, а само се установява, че към определен момент лицето е имало укрити доходи като "установеното се приема за доход през съответната година и подлежи на облагане". Счита, че понятията "годишен приход и разход" са относими към формиране на финансовия резултат по ЗКПО, а не за формиране на данъчна основа при облагане на ФЛ, още по-малко при определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, респективно чл. 123 ДОПК. Така наведените доводи, съставляващи и касационни оплаквания, са неоснователни. Направените от съда изводи, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципcj на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток, е обоснован. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява и по реда на отменения, и по реда на действащия закон, на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че отделните суми могат да са в резултат, както на наличието на някои от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, така и от съществуването на официални документи и документи с достоверни данни ( чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК), от които по несъмнен начин се установява произхода, размера и основанието на получения доход. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Решението на АС Вeлико Търново, с което е отменен като незаконосъобразен РА, в частта му, в която са определени данъчни задължения за 2009 г. в размера над 3455,26 лв. е правилно. Решението следва да се остави в сила в тази си обжалвана част. Що се отнася до искането на ответника по касация за обезсилване на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същото не следва да бъде разглеждано, тъй като същото не съставлява касационна жалба, а и ответникът няма интерес да обжалва, съответно - да иска отмяна или обезсилване на решението, в частта, в която обжалваният от него акт е отменен. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Заплащане на разноски не се дължи и в полза на ответника по касация, за когото няма данни да е направил и поискал такива. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение