Определение № 5836 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4968/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. от гр. Бургас срещу Определение №3301 от 15.04.2026 г. на Административен съд (АС) - Бургас по административно дело №706/2026 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. срещу отказ на служители на Общинско предприятие „Транспорт“, гр. Бургас да му предоставят пълен достъп до административната преписка, касаеща прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане с техническо средство (скоба) на моторно превозно средство (МПС) с рег. №[рег. номер], извършено на 13.03.2026 г. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - К. Д. Д., счита обжалваното определение за неправилно. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че отказът не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, като са игнорирани задължителните указания на Върховния административен съд (ВАС) по напълно аналогичен правен спор. Счита, че правото на административна услуга е самостоятелно право и отказът да му бъде предоставен достъп до документите по преписката, го е лишил от възможността да подготви адекватно защитата си. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на съда за продължаване на съдебното производство. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е посочил, че искането е било отправено до административния орган в хода на започнало вече административно производство по издаване на административен акт – прилагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и искането за предоставяне на преписката не може да постави началото на друго производство – за предоставяне на административна услуга. На следващо място, първоинстанционният съд е установил, че посочената ПАМ е обжалвана от Д. и по жалбата е образувано адм.д. №705/2026 г. на АС – Бургас, поради което релевирания довод за невъзможност да се запознае с преписката следва да се преценява по вече образуваното дело. Въз основа на така изложеното, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустимо и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Определението е правилно като краен резултат. От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява следното: За да се формира отказ за предоставяне на административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „в“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за администрацията (ЗА), е необходимо административният орган да е сезиран с искане по надлежния ред. В случая по делото не са представени доказателства, К. Д. да е сезирал административния орган с искане, за да се формира отказ (изричен или мълчалив) за предоставяне на административна услуга. В съответствие с чл. 29, ал. 1 АПК (в приложимата редакция преди изм. С ДВ бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.07.2026 г.), ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило (чл. 29, ал.5 АПК). В случая нито се твърди, нито са представени доказателства за подаване на писмено искане или съставен протокол за подадено устно искане. Не се твърди и подаване на искането по електронен път по смисъла на чл. 29а, ал. 1 АПК. След като не е подадено искане за извършване на процесната административна услуга по законоустановения ред, липсва и задължение на органа да се произнесе по искането, което да формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 АПК. По изложените съображения, правилен се явява крайният извод на съда за недопустимост на съдебното производство на основание чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение