Определение № 341 от 06.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 600/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 44 от НПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – Перник по повод разглеждането и решаването на н. ч. д. № 303/2026 г. по описа на последния съд. Върховният касационен съд, след запознаване с материалите по делото, установи следното: Пред Софийски градски съд е било образувано ч.н.д. № 4161/26г. по реда на чл. 32, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) въз основа на удостоверение, издадено в Кралство Нидерландия по решение за налагане на финансова санкция в размер на 120 евро на Д. Ц. С. с ЕГН [ЕГН], с посочен в удостоверението по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС последно известен адрес – [населено място], [улица]. Изискана е справка от Национална база данни "Население", касаеща засегнатото лице. Справката е показала, че за лицето е отразен и настоящ адрес на територията на [населено място]. С разпореждане от 22.06.26г. на съдията-докладчик при СГС производството по ч. н. д. № 4161/2026 г. на Софийски градски съд е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на Окръжен съд- Перник. Изтъкнати са съображения, че в изисканата от СГС справка от НБД „Население“ българската гражданка Д. С. е с отразен настоящ адрес в [населено място] „ [улица], вх. Г, ет.3, ап.33. Направено е заключение, че именно това е адресът по местоживеенето или обичайното пребиваване на физическото лице, поради което компетентен да се произнесе съгласно чл.31 ал.1 от ЗППИАКОРНФС е Окръжен съд - Перник. При постъпване на производството в Окръжен съд - Перник било образувано н. ч. д. № 303/2026г., което е прекратено с разпореждане от 29.06.26г. и е повдигнат настоящия спор за подсъдност. Съдията – докладчик посочил, че изпращането по подсъдност на делото на Пернишкия окръжен съд е преждевременно, тъй като не са били положени процесуални усилия за призоваване на засегнатото лице от адреса в [населено място], посочен в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР като адрес по обичайно пребиване на заинтересованото лице. Така посоченото обуславя заключение, че компетентен да разгледа искането за признаването на финансовата санкция е Софийски градски съд. Известно е, че решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Извън всякакво съмнение, разпоредбата относно компетентния да се произнесе съд (чл. 31, ал. 1 от закона) изисква преди всичко лицето да бъде призовано на адреса на обичайното му пребиваване, посочен в удостоверението по чл. 4 от закона, който в настоящия случай е в района на Софийски градски съд. Няма пречка, искането да бъде изпратено за разглеждане от друг съд, ако се установи, че лицето обичайно пребивава в неговия район на действие. Това обаче следва да се направи, след като се осъществят всички действия, необходими за призоваването на лицето от адреса, посочен в искането, който в случая се явява и постоянния му адрес. Софийски градски съд е изискал справка за засегнатото лице от НБД „Население“, без обаче да предприеме действия по призоваването му, а оттам и да се увери, че известният адрес на обичайно местопребиваване не е актуален. Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международно частно право под "обичайно местопребиваване на физическо лице" следва да се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. С оглед изтъкнатото Софийски градски съд неправилно е прекратил производството пред себе си и го е изпратил за разглеждане на Окръжен съд- Перник. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение