Определение № 2471 от 26.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1382/2024 г.
ВКСII търговско отделение26.09.2024 г.докладчик Николай Марков
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане №2246 от 04.06.2023 г. по в.гр.д.№2564/2023 г. на САС, с което е върната касационна жалба с вх.№12023 от 07.05.2024 г. срещу постановеното по делото решение. Връща делото на САС за продължаване на процесуалните действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Я. С. и „Криста“ ЕООД срещу разпореждане №2246 от 04.06.2023 г. по в.гр.д.№2564/2023 г. на САС, с което е върната касационна жалба с вх.№12023 от 07.05.2024 г. срещу постановеното по делото решение. В жалбата се иска разпореждането да бъде отменено, като се навеждат доводи, че дадените от въззивния съд указания за депозиране на препис от касационната жалба са неправилни, доколкото на основание чл.102з, ал.3 ГПК препис не следва да се представя, а доказателства за внесената държавна такса – електронен документ, са представени още при депозиране на касационната жалба по електронен път чрез ЕПЕП. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в определения с разпореждане от 13.05.2024 г. срок, жалбоподателите не са представили документ за внесена държавна такса и препис от касационната жалба за връчване на другата страна. Установява, че към депозираната чрез ЕПЕП касационна жалба на Б. Я. С. и „Криста“ ЕООД е бил приложен и документ, удостоверяващ внасянето по сметка на ВКС на дължимата държавна такса. От друга страна с оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК, за жалбоподателите, подали касационната жалба чрез ЕПЕП, не е съществувало задължение да представят преписи за другата страна. Не е съществувало задължение и да представят доказателства за предварително заплатена такса за възпроизвеждане на електронните документи на хартиен носител, предвид разпоредбата на чл.50, ал.5, вр. чл.38, ал.2 ГПК и обстоятелството, че ищец по делото е финансова институция, посочила електронен адрес при подаване на исковата молба. В този смисъл дадените с разпореждане от 13.05.2024 г. указания за представяне на документ за внесена държавна такса и на препис от касационната жалба за връчване на другата страна са неправилни, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,