Определение № 2616 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2291/2026 г.
ВАССедмо отделение10.03.2026 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №354 от 27.01.2026 г. по адм. д. №65/2026 г. на Административен съд – Стара Загора. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. П. Т. от гр. Стара Загора против Определение №354 от 27.01.2026 г. по адм. д. №65/2026 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение №1228р-28201 от 19.12.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че не е заявявал отказ от съдебен контрол върху Решение №1228р-28201 от 19.12.2025 г. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началникът на сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е взел предвид, че в молба от 26.01.2026 г. жалбоподателят изрично е уточнил, че не поддържа искане за отмяна на Решение №1228р-28201 от 19.12.2025 г., поради което на основание чл. 159, т. 8 АПК е прекратил съдебното производство. Определението е правилно. С молба от 26.01.2026 г., в изпълнение на Разпореждане №287 от 21.01.2026 г., жалбоподателят изрично е посочил следното: „Не поддържам самостоятелно искане за отмяна на Решение №1228р-28201 от 19.12.2025 г., като считам същото за израз на неизпълнение на посоченото влязло в сила съдебно решение“. Съгласно чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Правилото на чл. 155, ал. 3 АПК, регламентира, че оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба. В случая тези изисквания са спазени, като волята на жалбоподателя е ясно и недвусмислено изразена. В съответствие с чл. 159, т. 8 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. В случая тази хипотеза е налице, определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,