Определение № 4455 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3183/2024 г.

Образувано е въз основа на определение № 32632 от 12.08.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 45382/2024г.на РС София с искане за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по подаденото от „Софийска вода“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 242197 от 25.07.2024г. в условията на липсваща система за случайно разпределение на делата по чл.411, ал.1 ГПК, вр. чл.9, ал.3 Закон за съдебната власт. В мотивите е посочено, че към момента на постъпване на заявлението, действащата правна уредба предвижда заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила да разпределение, но подобна система за централизирано разпределение не функционира. Наличието на законово установена специална компетентност в заповедното производство при липса на модул за централизирано разпределение и задължение на съда да се произнася по всяко постъпило до него искане, поставя въпроса за компетентния съд. Във връзка със същия, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд, съобрази следното: Съдът има задължение да съобрази релевантните факти, настъпили след предявяване на искането. В случая е приет Закон за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, обнародван в ДВ на 6.08.2024г., съгласно §2 от който: „В §25 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ГПК /ДВ бр.11 от 2023г./ думите „1 юли 2024г.“ се заменят с „1 юли 2025г.“ Изрично в § 4, т.1 е посочено, че така направеното изменение е в сила от 1.07.2024г. Следователно, изменението на закона, на което съдебният състав се е позовал – не е действащо право /същото влиза в сила считано от 1.07.2025г./ Действието си запазва нормата на чл.411 ГПК, съгласно която „заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, който в три дневен срок извършва проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния“. Доколкото, в случая, видно от приложената справка, и настоящият и постоянният адрес на длъжника са в София, компетентен да се произнесе е Районен съд София. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение