Определение № 82 от 08.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от инспектор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Варна чрез пълномощник срещу определение № 1983 от 01.11.2023 г. постановено по адм. дело № 471/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлено искането с за изменение на определението в частта му, с която ОБДХ –Варна е осъдена да заплати на „Олива“ АД деловодни разноски в размер на 1050 лв. Жалбоподателят по подробно изложени в частната жалба доводи оспорва определението, като неправилно и необосновано. По подробно наведени доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – „Олива“ АД, оспорва частната жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че с определение № 1293/26.06.2023 г. постановено по същото дело е оставена без разглеждане жалба на „Олива“ АД поради оттегляне на административния акт. Със същото определение ОБДХ Варна е осъдена да заплати на „Олива“ АД разноски в размер на 1050 лв. Съдът е изложил доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. В случая това е направено при висящ процес, поради което следва да се носят последиците от прекратяване на производството. В заключение съдът е приел, че дружеството е претендирало разноските своевременно представени са доказателства в тази насока, с оглед което са присъдени. При така установеното е направил извод,че не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските и е отхвърлил искането. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, като е достигнал до обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В тази връзка правилно е прието, че на дружеството се дължат разноски, тъй като актът е оттеглен след депозиране на жалбата в съда. Искането за присъждане на разноски в размер на 1050 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение, е своевременно направено и доказано, видно от представен договор за правна защита и съдействие, разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. и списък на разноските по чл.80 ГПК (л.40-л.42 от делото ). С оглед изложеното съдът правилно е приел, че не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските, поради което определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение