Решение № 1910 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 438/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. С., гражданин на Афганистан, чрез процесуалния си представител адв. Аврамова, против Решение № 37405/12.11.2025г., постановено по дело № 4725/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 3184 от 16.04.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са инвокирани оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на АССГ, че по отношение на кандидата не са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на Председателя на Държавна агенция за бежанците. Ответникът – Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение № 3184 от 16.04.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на Е. С. на основание чл. 75, ал. ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: В проведеното интервю от 09.01.2025 г. Е. С. заявява, че преди четири години е напуснал нелегално Афганистан поради несигурна обстановка, липса на свобода на словото и бедност. Той пребивавал две години в Иран, след това две години в Турция, а после нелегално влязъл в България, където подал молба за международна закрила. По-късно заминал за Германия, но бил върнат обратно в България. На път за Сърбия бил задържан от властите. Той заявява, че не е бил преследван, заплашван или дискриминиран поради етническа принадлежност, религия или политическа дейност. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки вх.№ МД-02-87/06.02.2025г. и вх. № МД-02-120 от 07.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС за актуалната обществено-политическа обстановка в Афганистан. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е формирал извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл.8 ЗУБ. Според съда няма основания да се приеме, че молителят е напуснал Афганистан поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Липсват и обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Най-сетне административният съд е счел, че обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна, но същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения, че правото на защита на лицето, търсещо закрила е нарушено. В съответствие с правилата на чл. 63а, ал. 3, ал. 4, ал. 8 и ал. 9 ЗУБ чужденецът е бил уведомен, че интервюто ще бъде записано със звукозаписна техника и му е осигурена възможност да даде обяснения чрез преводач от пащу/дари език, посочен като език, който търсещият закрила разбира и говори в регистрационния лист. Интервюто е проведено след като е установено, че чужденецът разбира направения превод, в какъвто смисъл е изричното му изявление, отразено в протокола, подписан от него и от преводача и длъжностното лице без възражения. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на АССГ досежно липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чуждeстранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Мотивирано административният съд е счел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя Солеймани по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. Липсват доказателства за това, че ситуацията в Афганистан достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият закрила е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. При извършване на преценката, настоящата инстанция съобразява информацията, предоставена от Европейската Агенция за убежището, според която може да се заключи, че два основни паралелни вътрешни въоръжени конфликта по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г., се провеждат на територията на Афганистан: между фактическото правителство на Талибаните и съпротивата на NRF и AFF; и между талибанското правителство и ISKP. Конфронтациите и инцидентите, свързани с тези конфликти, засягат предимно някои провинции или отделни градове. По отношение на провинциите, в които се случват сблъсъци и инциденти, трябва да се пристъпи към оценка, за да се провери дали останалите критерии по член 15, буква в) от Директивата също са изпълнени кумулативно. Според актуалната информация на Агенцията две възстанически групировки се противопоставят на управлението на Талибаните с въоръжена сила: едната е водена от групи за съпротива, включително NRF и AFF, а другата - от ISKP (ИДИЛ). Тези групи са активни в някои райони, но никоя от тях не е успяла да завладее значителна територия или да формира сериозна заплаха за управлението на талибаните. От значение за спора е втората групировка ISKP – ИДИЛ. Нейната дейност традиционно е съсредоточена в Кабул и в източните провинции на страната, по-специално в Кунар и Нангархар, както и в някои северни райони. През 2023 г. и след това нападенията на ISKP са намалели. Тези нападения, които са продължили през 2023 г., са били насочени срещу талибански служители и не е имало големи нападения срещу хазари или шиити от септември 2023 г., т. е. в последните години ISKP се е преориентирала към нападения предимно срещу талибани и високопоставени държавни служители, както и срещу чуждестранни цели, включително руското посолство, пакистанското посолство и хотел, собственост на китайци, в Кабул. Не са налице, обаче, данни за тежки посегателства или заплахи срещу живота или личността на хазарите или безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Афганистан, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Независимо от усложнена обстановка, претърпяла съществена промяна след вземане на властта от талибаните в Афганистан, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т. е. хуманитарен статут. Или в обобщение, верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на oсмо отделение,