Определение № 1840 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1247/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по частна жалба на Р. Д. Д., гр.Плевен срещу Разпореждане № 14 от 02.01.2025г. по адм. дело № 624/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлено искането ѝ за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева за частна жалба и предоставяне на безплатна правна помощ за преподписване на частната жалба срещу разпореждане от 28.11.2024 година. Частната жалбоподателка счита, че следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса като твърди, че има нужда от помощ за заплащане на държавната такса. Същата не притежава и юридически познания, поради което се нарушава равнопоставеността на страните в процеса като не ѝ се допуска правна помощ. Върховният административен съд, Трето отделение, при проверка на допустимостта на жалбата, с оглед задължението по чл.159 от АПК и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Р. Д. Д., гр. Плевен, [улица] е подала иск за присъждане на обезпечение за причинена вреда относно отказ от 17.10.2017 година на кмета на Община Плевен. Претендира всички съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева и други разходи от 87, 71 лева. Съдът е върнал исковата молба и е прекратил съдебното производство, като е подадена частна жалба в срок, но същата е била нередовна. С разпореждане от 09.09.2024 година АДмС – Плевен е оставил частната жалба без движение и съгласно чл. 231 от АПК е указал на лицето в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Върховен административен съд, съгласно чл.19 от Тарифа за държавни такси и да представи вносна бележка в деловодството на съда и да бъде приподписана жалбата от адвокат съгласно изискването на чл. 212, ал. 2 от АПК, като е посочил, че при неотстраняване не нередовностите в срок, частната жалба ще бъде върната. Д. подава искане за освобождаване от държавна такса и назначаване на особен представител. С ново разпореждане от 26.09.2024 година съдът е оставил без уважение искането й за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева за частната жалба и искането за предоставяне на безплатна правна помощ за преподписване на частната жалба и е указал на лицето в 7 дневен срок от получаване разпореждането да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Върховен административен съд и да представи вносна бележка в деловодството на съда и да бъде приподписана частната жалба от адвокат и представи един брой приподписана препис, като е указал, че при неотстраняване не нередовностите в срок, жалбата ще бъде върната. След обжалване на разпореждането относно непредоставяне на безплатна правна помощ и освобождаване от държавна такса за подадена частна жалба пред ВАС и оставяне в сила на разпореждането, съдът с разпореждане от 07.11.2024 година отново указва на Д. да изпълни разпореждането от 26.09.2024 година относно отстраняване на нередовности на частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му. Този съдебен акт е съобщен на Д. на 18.11.2024 година и в срок не е внесена държавна такса, нито е приподписана частна жалба от адвокат. С молба от 21.11.2024 година Д. представя вносна бележка, но същата е за държава такса за образуване на делото, а не в изпълнение на разпореждане от 07.11.2024 г. респ. от 26.09.2024 година. Предвид това, съдът с разпореждане № 4128/28.11.2024 г. връща частна жалба на лицето срещу определение № 2954 от 29.08.2024 година. Срещу това определение е подадена частна жалба на 16.12.2024 година и съдът с разпореждане № 4365/17.12.2024 година е оставил същата без движение и указал на Д. само да бъде приподписана частната жалба от адвокат, без други изисквания към лицето. С молба от 23.12.2024 година, в срок на отстраняване на нередовности, Д. иска съдът да я освободи от заплащане на държавна такса от 15 лева и да бъде назначен служебен защитник за преподписване на частна жалба. Представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние като посочва, че има доход от пенсия в размер на 806,70 лева, не притежава имущество, не работи, притежава имоти в Плевен в съсобственост с Д. Д.. АдмС-Плевен е отхвърлил това искане, от една страна защото няма направено указание за плащане на такса по поредната частна жалба, а от друга страна, защото от представените по делото доказателства е видно, че ищцата макар и с много ниска пенсия може да си позволи адвокат. По отношение на искането за допускане на правна помощ, съдът в допълнение е посочил, че освен горните мотиви и липса на промяна на обстоятелствата относно имуществено и имотно състояние, по които съдът се е произнесъл с разпореждане от 26.09.2024 година, е налице и хипотезата на чл. 24, т. 2 от ЗПП. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано с доказателствата по делото съдията-докладчик по адм. дело № 624/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен е приел, че частната жалбоподателка не отговаря на изискванията на закона за допускане на правна помощ по образуваното от нея дело срещу Кмета на Община Плевен. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение