Определение № 8588 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Ж. А. от гр. Варна против определение № 1561/09.02.2026г., постановено по адм. д. № 2655/2025г. по описа на Административен съд- Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу решение № 277/23.09.2025г., постановено по преписка № 87/2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, а производството по делото е прекратено. Иска се отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен и необоснован. Ответниците не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение административният съд се позовава на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК, съгласно която решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Този извод на първоинстанционния съд е правилен. По делото е установено, че Ж. подава сигнал до комисията в който е отразено, че нейната майка С. И. А. е починала по вина на личния й лекар д-р Р. Н.. В сигнала са изложени доводи, че майка й е била дискриминирана както от личния лекар, така и от лекари от Центъра за спешна медицинска помощ-Варна по признак „увреждане“. Прави искане до КЗД да разгледа сигнала й и да се произнесе по изложените оплаквания. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на КЗД е установено, че не са извършени нарушения на забраните за дискриминация по чл. 4, ал. 1, чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) от д-р П. П. П., д-р Р. Т. Н. и д-р Д. Т. по посочения признак „увреждане“. Независимо, че в решението е посочено, че то подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му пред административния съд, правилно АС-Варна приема, че Т. Ж. няма правен интерес от оспорването. Правилно и в съответствие със закона и трайната съдебна практика е прието, че подателят на сигнала не е адресат на постановения по него акт, същият не засяга негови права и законни интереси, както и не създава задължения, поради което не е активно легитимиран да го оспорва. Оплакванията, изложени в частната жалба се отнасят до незаконосъобразност на решението на КЗД, поради което са неотносими към преценката за правилността на съдебния акт и не следва да бъдат обсъждани. Като приема жалбата на Т. Ж. за недопустима поради липса на правен интерес и прекратява производството, съдът постановява правилно определение, което следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,