Определение № 3596 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4096/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на З. К., чрез процесуалния й представител адв.Л.К., срещу определение №397/14.02.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№407/2023г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, в частта, в която е потвърдено протоколно определение № 9333/14.12.2022 г., постановено по ч.гр.д.№19219 /2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. състав, с което е прекратено производството по делото след приемането на заключението на вещото лице. В срок е постъпил отговор от ответника по касация М.Б., чрез процесуалния й представител адв.П.Ю., в който се изразява становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че развилото се производство е такова по обезпечаване на доказателства, което се движи по реда на чл. 207 и сл. от ГПК.Целта на това производство е да се съберат предварително съответните доказателствени средства /преди предявяването на иска/, когато съществува опасност, че някое доказателствено средство ще се изгуби, или че неговото събиране ще се затрудни.В случая производството пред Пловдивския районен съд е продължило повече от една година /образувано е на 02.12.201 г./.По делото са насрочвани общо 5 броя открити съдебни заседания, като поисканите доказателства са били събрани.Нещо повече, молителката сама е поискала с нарочна молба прекратяване на производството без да се приеме заключението на вещото лице, а същото е прието в хипотезата на чл.208, ал.4 ГПК – по искане на насрещната страна.Дори и същата да иска да се съберат допълнителни доказателства, то това следва да се извърши в евентуалното исково производство.До момента – повече от една година от подаване на молбата ищцата не е инициирала такова, а съдът приема, че продължаването на производството по обезпечаване на доказателства излиза извън неговия характер, който е несамостоятелен при привременен, като същото е допустимо само при наличието на опасност от изгубване на доказателството, или трудност за събирането му. При служебна проверка настоящия съдебен състав констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.2 от ГПК, тъй като обжалваното въззивно определение е процесуално недопустимо. Разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК предвижда, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на производството по обезпечение на доказателствените средства, с оглед изчерпване на неговия предмет, не попада в обхвата на разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК.Този съдебен акт не преклудира възможността на страните да предприемат в последващото исково производства действия по събиране на други относими и допустими доказателства.Целта на производството по предварително събиране на доказателствата е да се осуети възможността някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, когато съществува такава опасност.На въззивно обжалване подлежи само определението на съда, с което не се уважава молбата за обезпечение на доказателствата/чл.208, ал.3 от ГПК/. Подадената частна жалба срещу протоколно определение № 9333/14.12.2022 г., постановено по ч.гр.д.№19219 /2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е прекратено производството по обезпечение на доказателствата, е била процесуално недопустима и въззивният съд е следвало да я остави без разглеждане. С оглед на горното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част, което да се обезсили, а подадената срещу него частна въззивна жалба се остави без разглеждане. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение