Определение № 50045 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1758/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адвокат П. К. за изменение на решение № 50107 от 9.11.2023 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителката твърди, че съдът не й е присъдил адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищците М. Й. и К. А. пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Моли ответното дружество да бъде осъдено да й заплати допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 9180 лв. с ДДС. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, І т. о. констатира следното: С решение № 50107 от 9.11.2023 г., поправено с решение № 50038 от 7.05.2024 г., по т. д. № 1758/2022 г. на ВКС е формирана воля на съдебния състав, че изходът на делото, а именно присъждане от касационната инстанция на допълнително обезщетение за неимуществени вреди – 35 000 лв. на К. А. и 45 000 лв. на М. С. Й. при обжалване на въззивния акт за разликата над присъдените размери на обезщетенията от 5 000 лв. до 50 000 лв. за всеки от ищците, налага ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер общо на 7 377, 60 лв. за първоинстанционното и въззивното производство, включващо 2992, 80 лв. - за първоинстанционното производство и 4 384, 80 лв. - за въззивното производство. С влязлото в сила въззивно решение ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата от 1392 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищците във въззивното производство. Върховният касационен съд приема, че молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице – адвоката, осъществил безплатно процесуално представителство, и е допустима, но е неоснователна. Молителката претендира адвокатско възнаграждение за въззивното производство, чийто размер е определен съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с измененията с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г. С определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о. е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Като съобрази дадените разрешения в цитираната практика, че при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че присъденото на адвокат К. според резултата по делото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство не следва да бъде увеличавано. Размерът на възнаграждението от 4 384, 80 лв., определен от ВКС за въззивното производство, съответства на защитавания материален интерес, вида на производството, извършените от молителката процесуални действия в качеството й на представител на касаторите и липсата на фактическа и правна сложност на делото, образувано по преки искове срещу застраховател за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на родственик на ищците. По тези съображения за отсъствието на основания за изменение на решението в частта за разноските, като се увеличи присъденото на адвокат К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, искането по чл. 248 ГПК на същата следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение