Определение № 8741 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7649/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. С. М., чрез процесуален представител, против определение № 8634 от 13.07.2026 г., постановено по адм. д. № 2085/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 250322-000130/04.05.2026 г. на младши инспектор към ОДМВР - София, РУ Правец. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че съдът неправилно е достигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Твърди, че въпреки установените по делото обстоятелства, съдът необосновано е достигнал до извод, че причинените вреди не са значителни или трудно поправими, без да изложи конкретни мотиви. Излага съображения, че съдът не е обсъдил, че свидетелството за управление е било фактически иззето още при връчването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) на 04.05.2026 г., поради което е бил лишен от възможността да упражнява професията си значително преди постановяване на определението. Счита, че съдът не е извършил конкретна индивидуализирана преценка, каквато законът изисква при всяко искане по чл. 166 АПК. Иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Не претендира разноски. Ответникът - младши инспектор към ОДМВР - София, РУ Правец, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 250322-000130/04.05.2026 г., издадена от младши инспектор към ОДМВР - София, РУ Правец, по отношение на Х. С. М. е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „бб“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда, в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. С оглед това съдът е достигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е отхвърлил искането на жалбоподателя. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ № 250322-000130/04.05.2026 г. е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В конкретния случай М. твърди, че посредством предварителното изпълнение на оспорения акт ще му бъдат причинени значителни вреди, изразяващи се в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения като шофьор на тежкотоварен автомобил. Представените писмени доказателства, сочещи на действително упражняване от жалбоподателя на трудова дейност, не обосновават различен извод от приетия от първоинстанционния съд. Несъмнено всяко предварително изпълнение от органа може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат, но в случая за частния жалбоподател, като собственик на малка транспортна фирма, тази вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя. В частна жалба не се правят конкретни твърдения относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди, а се излагат единствено твърдения, че това би лишило жалбоподателя от правото на труд. На тези доводи и твърдения първоинстанционният съд отговаря подробно и аргументирано като правилно приема, че заявеният от жалбоподателя риск не е от категорията рискове, противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че съдът не е извършил конкретна индивидуализирана преценка за последиците. Жалбоподателят не е конкретизирал вреди и не е представила доказателства за такива, които биха настъпили от предварителното изпълнение, поради което съдът е бил лишен от възможността да направи преценка относно значимостта на вредите. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде поправена по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,