Определение № 81 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6095/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение, постановено по реда на чл.307 ГПК № 269 от 22.10.2013г. е оставена без разглеждане молбата на З. Н. К. и К. И. Т. – К. вх. № Ж-13 от 08.05.2013 г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Варненския районен съд № 2584 от 07.11.2006г. по гр.д.№ 1366/2005г. С молба вх.№ 9853 от 28.10.2013г. при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл.248 ал.1 ГПК, ответниците Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. А. Н. и П. А. П. са поискали да се допълни определението като им се присъдят разноските по делото. Ответниците по молбата З. Н. К. и К. И. Т. – К. са възразили, че платеното адвокатско възнаграждение 800 лв. е прекомерно молят да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата за присъждане на разноски е основателна. С отговора, подаден по реда на чл.306 ал. 3 ГПК ответниците са изразили становище, че молбата не следва да се допуска за разглеждане по същество, защото не са обосновани основанията на чл.303 ГПК. Поискали са присъждане на разноски по представения списък в размер на 800 лв., които представляват платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.09.2013г. Молбата за отмяна е оставена без разглеждане, което обосновава основателността на искането на ответниците да им бъдат присъдени разноските, които са направили, дължими на основание чл. 78 ал.4 ГПК. При тези данни са налице предпоставките на чл.248 ал.1 ГПК за допълване на определението в частта за разноските. Същевременно е основателно възражението на молителите, направено на основание чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Тъй като производството е приключило във фазата за проверка на допустимостта на молбата за отмяна, следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения като възнаграждението се намали до размер на ¾ от минималния размер по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата, който при обжалваем интерес 5412лв., колкото е данъчната оценка на имота, предмет на установителния иск за собственост, е в размер на 494 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.248 ал.1 и чл.78 ал.3 във връзка с ал.5 ГПК