Определение № 53 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 233/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 19.11.2014 г. по в. т. д. № 1402 по описа за 2014 г. на Старозагорския окръжен съд, Първи търговски състав, с което е спряно производството по делото до приключване на споровете по гр. д. № 144 по описа за 2013 г. и по гр. д. № 607 по описа за 2013 г. на Районен съд-Раднево. Частният жалбоподател твърди, че двете дела, заради които е постановено спирането, не са обуславящи за изхода на спора, ответното дружество не е страна по тях, поради което обжалваното определение е неправилно. Моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия. Ответникът по частната жалба [фирма] я оспорва и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, поради което на основание чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. [фирма] е предявило срещу [фирма] ревандикационен иск за предаване владението на описаните в исковата молба стопански сгради и иск за заплащане на обезщетение за ползването им. Ищцовото дружество се е легитимирало като собственик на 4/312 идеални части от имотите с договор за дарение, отразен в нотариален акт № 97, том ІІ, рег. № 1162, дело № 123 от 4.03.2013 г. на нотариус Г. Д., № 85, и като собственик на още 163/312 идеални части с договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт № 98, том ІІ, рег. № 1163, дело № 124 от 4.03.2013 г. на същия нотариус. Дарителят Г. Б. е завел срещу [фирма] по гр. д. № 144 по описа за 2013 г. на Районния съд-гр.Раднево иск за установяване нищожността на дарението, а по гр.д. № 607 по описа за 2013 на Районния съд-гр. Раднево срещу страните по покупко-продажбата на 163/312 идеални части е бил заведен отрицателен установителен иск за собственост върху сградите. По тези дела със сила на пресъдено нещо ще бъде установено по отношение на частния жалбоподател дали е станал собственик на 163/312 идеални части от сградите по силата на покупко-продажба и на 4/312 идеални части на основание извършеното дарение. Следователно от изхода на тези дела зависи дали [фирма] ще докаже материалноправната си легитимация- правото на собственост, което по твърдение на дружеството в исковата молба произтича от дарението и покупко-продажбата. Ето защо делото, образувано по ревандикационния иск и по иска за заплащане на обезщетение за ползване на имотите правилно е било спряно до приключване на преюдициалните дела. По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на Старозагорския окръжен съд е законосъобразно и трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение