Определение № 773 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 513/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу определение № 544 от 03.04.2012 г., постановено по ч. т. д. № 382/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, II търг. състав. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 483 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 3348/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, I с - в, с което съдът е оставил без уважение искането на застрахователното дружество – сега жалбоподател, за конституирането на ЗД [фирма] като трето лице – помагач на страната на ответника. Ответната страна С. Славчева Д. не е депозирала становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото - т. 1, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие - т. 2. Обжалваното въззивно определение в случая не попада в кръга на определенията, визирани в посочената разпоредба. С него е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 220 ГПК, което не накърнява упражняването на правото на иск и не пресича възможността за завършване на делото с решение, т. е. не е преграждащо производството по делото. Производството по делото продължава между главните страни - ищец и ответник. Третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Не се касае и за определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му- т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК. Определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото е и определението по чл. 220 ГПК, подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по частни жалби срещу тази категория определения само когато са постановени за първи път от въззивен съд, каквато не е разглежданата хипотеза. В случая процесуалният ред за защита срещу отказа на първоинстанционния съд за привличане на трето лице помагач е изчерпан. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд е окончателно и подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение