Определение № 50244 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Й. А., против определение № 82 от 02.06.2022 г. по гр.д. № 3333/2021 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане подадената от В. Й. А. молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. по изп.д. № 58/2018 г. на ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Велико Търново. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, защото както въззивната инстанция, така и ВКС не са взели предвид, че принудителното изпълнение към имота е предприето по изп.д. № 650/2018 г., а не по изп.д. № 58/2018 г., и при провеждането му са нарушени императивните разпоредби на чл. 56 и чл. 57 от Конституцията на Република България. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателката в настоящото производство е подала молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влазло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. по изп.д. № 58/2018 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 на КЧСИ. За да остави същата без разглеждане като недопустима съставът на ВКС е приел, че влезлите в сила постановления по чл. 496, ал.1 ГПК за възлагане на недвижим имот не подлежат на отмяна по този ред. Позовал се е на ТР № 6 от 20.05.2022 г. по тълк.д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което в отговор на поставения за тълкуване въпрос е прието, че влезлите в сила постановления по чл. 496, ал.1 ГПК за възлагане на недвижим имот не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Съображенията за това са, че постановлението за възлагане не е акт на съда, не се постановява в правораздавателно производство и няма ефектите на съдебно решение, поради което не се включва в предмета на производството по Глава ХХІV ГПК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт, поради което съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е бил длъжен да се съобрази с дадените указания по приложението на закона. Доводите, изложени в частната жалба, за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при провеждане на изпълнителното производство, са неотносими към въпроса за допустимостта на подадената молба за отмяна. Те не могат да обосноват отклонение от дадените с цитираното тълкувателно решение задължителни указания по приложението на процесуалния закон. По тези съображения обжалвано определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът