Решение № 4189 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11167/2009 г.

Решение № 4189 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11167/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Матей Борисов Матов от гр. София, срещу Решение № 54/01.07.2009 г., постановено по адм. д. № 857/09 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 801347/23. 06. 2008 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1941/23.12.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на РА, като съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и неправилно е приел, че липсват доказателства за реално получаване на сумата от 1 800 000 щ. д., поради което и незаконосъобразно е прието, че лицето не е разполагало с налични средства към 01.01.2001 г. Представя нови писмени доказателства за получени суми в заем и от продажба на недвижим имот през 1998 г. и 2000 г. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на направените по делото разноски. Ответника по жалбата Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. Минкова моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 801347/23. 06. 2008 г. изд. от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1941/23.12.2008 г. на директора на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението" - София, с който са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), въз основа на определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа в размер на 80 557.55 лв. и лихви за просрочие в размер на 43 904.19 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че въз основа на надлежно възлагане на жалбоподателя е извършена данъчна ревизия за определяне на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2001 - 31.12.2006 г. По същество съдът е приел, че в хода на ревизията е установено, че стойността на придобитото от жалбоподателя имущество не съответства на декларираните доходи, поради което е прието че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2. и т. 4 от ДОПК. Спазена е процедурата при извършване на ревизия при особените случаи на чл. 122 от ДОПК, като е изготвено уведомление по чл. 124 от ДОПК, което е връчено на жалбоподателя. Последният е подал декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, като е посочил, че притежава налични 26 000 лв. и 123 000 евро от продажба на недвижими имоти, както и че има още налични суми от кредита получен от ЕТ "Васкони". Декларирани са вземания от Антон Борисов Матов (брат на жалбоподателя) в размер на 300 000 щ. долара, от Гео Стефанов Дундаров в размер на 1 000 000 щ. дол., от "Лидер" АД. в размер на 150 000 лв. (с отбелязване че е погасен на 15.03.2006 г.) и от "Тракия промет" ЕООД в размер на 180 000 лв. (с отбелязване че е погасен на 01. 06. 2006 г.). Деклариран е получен заем в размер общо на 1 800 000 щ. дол., получен от ЕТ "Васкони - Васил Иванов" през 1992 г. Не са декларирани доходи от трудови или приравнени на тях правоотношения и това обстоятелство е установено в хода на ревизията. Въз основа на извършената в хода на ревизията проверка са установени задължения за заплащане за процесната 2001 г. в размер на 199 лв. и лихва върху тях в размер на 160.82 лв., за 2002 г. в размер на 164.61 лв. и лихва върху тях в размер на 110.73 лв. и за 2003 г. в размер на 80 193.94 лв. и лихва върху тях в размер на 43 632,64 лв. Подробно съдът е обсъдил и възприел установеното в хода на ревизията относно начално салдо за процесните години, както и приходите, намалени с обичайните разходи и получените въз основа на тях резултати и е приел, че правилно е установена стойност на разходи, която значително превишава стойността на декларираните от лицето приходи за процесните години, поради което е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Подробни доводи съдът е изложил досежно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на установеното задължение за 2001 г., както и за допуснати съществени нарушения на процедурните правила в хода на производството по издаване на РА. За неоснователно съдът е приел възражението за допуснато нарушение при извършването на ревизията, изразяващо се в липсата на анализ на доходите на жалбоподателя от преди 2001 г., който период е останал извън обхвата на ревизията. Приел е, че в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на доходи от преди обхвата на ревизията, както и че е разполагал със средства, позволяващи му да извърши съответните разходи, което не е направено както в хода на административното така и на съдебното обжалване. Подробно съдът е обсъдил приетия по делото договор за заем от 03.06.1992 г. в размер на 1 000 000 щ. дол. и анекс към него на 10.06.1992 г. в размер на 800 000 щ. дол. предоставени от ЕТ "Васкони - 90 - Васил Иванов", два броя разписки за горепосочените суми и договор за банков кредит от 16.12.1991 г. между ЕФ "Васкони - 90" и ДСК. за предоставяне на сумата в размер на 50 000 000 лева, нотариално заверена декларация от Васил Георгиев Иванов, че договора за заем и анекса към него са валидни и същия не е погасен към 06.06.2008 г. и е приел, че тези доказателства не са достатъчни за обосноваване реално предоставяне на сумата в размер на 1 800 000 щ. дол. За да достигне до този извод съдът се е позовал на липса на отразяване в счетоводството на ЕТ "Васкони - 90 - Васил Иванов", на договора за заем и тъй като всички доказателства са частни свидетелстващи документи, които имат формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство, не е установена достоверност на датата на издаването им. Съдът е отчел обстоятелството, че не са представени други доказателства за действителното получаване на сумата, за изразходването й за периода до 2001 г. и каква част е останала. На следващо място съдът се е позовал на факта, че от 30.12.1991 г. с решение на СГС е обявена неплатежоспособността на ЕТ "Васкони-90-Васил Иванов" и е открито производство по несъстоятелност на търговеца. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 646. ал. 2 от ТЗ съгласно която са уредени няколко хипотези на нищожни сделки извършени след датата на обявяване на неплатежността,. която в случая е 30.12.1991 г., а датата на която се твърди че е предоставен заема е 03.06.1992 г. Не са представени доказателства, че тази сума в размер на 1 800 000 щ. долара е претендирана от синдика или въобще е имало данни за съществуването на договора за заем. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователен е довода в касационната жалба за липса на мотиви в обжалвания РА. Същият е издаден въз основа на ревизионния доклад, в който подробно са анализирани всички събрани в хода на ревизията доказателства. Неоснователен е основния довод изложен както пред АС, така и в настоящата касационна жалба, а именно, че към началото на ревизирания период касаторът е разполагал със средства останали от получени суми в заем от 03.06.1992 г. в размер на 1 000 000 щ. дол. и анекс към него на 10.06.1992 г. в размер на 800 000 щ. дол. предоставени от ЕТ "Васкони - 90 - Васил Иванов". Действително са представени доказателства за установяване обстоятелството, че заемодателят е разполагал с процесната сума и това е договор за кредит сключен с ДСК, но само това обстоятелство както е приел АС, ведно с разписки и нотариално заверена декларация от Васил Иванов не налагат на извода, че сумата е реално получена. На следващо място следва да бъде отбелязано, че за периода от твърдяната дата на получаване на сумата през 1992 г. до 01.01.2001 г. началото на ревизирания период от касатора не са ангажирани доказателства за какво е използвана тази сума, каква част от нея е изразходвана и каква е останала. Това обстоятелство може да бъде установено въз основа на цялостна проверка на касатора от лице със специални знания досежно приходите и разходите му за периода от 9 години. Неоснователен е довода в жалбата досежно неправилно интерпретиране от съда на частните свидетелстващи документи. Касаторът се позовава на липса на надлежно оспорване по реда на ГПК от страна на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, така и в чл. 145, ал. 1 на отменения ГПК, частния документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, поради което като е приел, че формалната доказателствена сила на документа се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство, съдът правилно е приел, че не е установен по безспорен начин факта на предаването на касатора на процесните суми. В тази насока е неоснователен довода, че това обстоятелство не означава че лицето не е разполагало с такава сума. Именно поради формалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи съдът следва да ги обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото, за да изведе извода досежно достоверността на дата им. В тази връзка правилно съдът се е позовал на факта за липса на счетоводно отразяване на получената сума и респективно предоставянето й в заем на касатора. Действително в чл. 646. ал. 2 от ТЗ са уредени няколко хипотези на нищожни сделки извършени след датата на обявяване на неплатежността,. която в случая е 30.12.1991 г., а датата на която се твърди че е предоставен заема е 03.06.1992 г. и тя се отнася единствено по отношение на кредиторите на неплатежоспособността, така както възразява в жалбата касатора. Въпреки това, както правилно е приел АС от касатора не са представени доказателства, че процесната сума в размер на 1 800 000 щ. долара е претендирана от синдика или, че е имало данни за договора за заем, предвид декларацията на кредитора, че към м. 06.2008 г. не е погасена дължимата сума. Представените с касационната жалба писмени доказателства за получени суми в заем и от продажба на недвижим имот през 1998 г. и 2000 г. не следва да бъдат обсъждани, предвид разпоредбата на чл. 219, ал. 2 и чл. 220 от АПК и с оглед изчерпателно изброените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 209 от АПК, която не предвижда непълнотата на доказателства като касационно основание. Видно от датите на издаване на представените доказателства касаторът е разполагал с тях, както в хода на ревизията, така и в първоинстанционното производство, като не се излагат и доводи за причините поради което са депозирани едва в касационната инстанция. На основание чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, следва да бъде оставена без уважение, тъй като такова е присъдено от АС в хода на първоинстанционното производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение