Определение от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2003/2025 г.

Производството е по реда на чл. 190, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 12.06.2025 г. на П. В. В., Ц. В. П. и Ж. Б. Д., чрез адв. Репуц, за спиране действието на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. Твърди се, че действието на посочената норма ще причини на молителите имуществени вреди, тъй като са налице висящи производства по техни жалби по три отделни гр.дела, с изготвени съдебно-оценителни експертизи по критериите на наредбата, за присъждане на обезщетения за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. Ответникът Министерски съвет на Република България, в писмен отговор, подаден чрез юрк. Георгиева, оспорва искането като излага доводи за несъвместимост на претендираните от жалбоподателите права с обществения интерес,защитим от оспорената наредба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 АПК, оспорването не спира действието на акта, освен ако съдът постанови друго. По аргумент от чл. 196 АПК, основанията за спиране изпълнението на подзаконовия нормативен акт са тези, предвидени с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК – когато предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането за спиране изпълнението на акта следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на вреда в патримониума на жалбоподателите и то не всякакъв вид вреда, а „значителна или трудно поправима“. Следователно, както за евентуалното настъпване на вредата, така и за възможния й размер, следва да бъдат представени доказателства, които да сочат на противопоставимост и приоритетност на интереса на жалбоподателите на обществения интерес, възприет от законодателя с регламентираното в чл. 190, ал. 1 АПК изключение от принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. Само ако прецени за доказано наличието на някоя от описаните в чл. 166, ал. 2 АПК предпоставки, съдът може да спре действието на нормативния административен акт, като спирането може да се основава само на нови обстоятелства. В настоящият случай, искателите не сочат нови обстоятелства, а също и доказателства за размера на евентуалните вреди, които биха рефлектирали в правната им сфера, за да се извърши дължимата от съда преценка за наличието на „значителна или трудно поправима вреда“ по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Предвид изложеното, не се установява наличието на изискванията на чл. 190, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на действието на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., поради което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 190, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,