Определение № 4546 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2024 г.

Производството е по реда чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Симперто 1“ ЕООД гр.Бургас, подадена чрез процесуалния представител адв. Е. Фотева, против определение № 3070 от 30.11.2023г., постановено по адм. дело № 1833/2023г. по описа на Административен съд Бургас. Частният жалбоподател релевира и развива доводи за неправилност на обжалваното определение. Претендира за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу административния акт. Ответникът по частната жалба – Директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП- в отговор на частната жалба, подаден от процесуалния представител юрск. Т. Желязкова, оспорва основателността й. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на „Симперто 1“ ЕООД, подадена срещу решение №93/04.09.2023г. на директор дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, с което по реда на чл.147,ал.1 ДОПК е оставена без разглеждане жалба на дружеството срещу ревизионен акт №Р-02000222005312-091-001/18.07.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, който РА е обжалван от дружеството по административен ред. Със същото определение АС Бургас прекратява производството по образуваното административно съдебно дело №2631/2018г. по описа на същия съд. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че по образуваното пред него административно дело по обжалване на решение №93/04.09.2023г. на директор дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, се дължи държавна такса в размер на 50лв., за внасянето на която в преклузивен 7-дневен срок от съобщаването е дадена процесуална възможност на жалбоподателя с разпореждане за без движение от 03.10.2023г. В разпореждането са дадени указания и са съобщени последиците при неизпълнение. Разпореждането е изпратено на адреса на управление на дружеството към този момент – в с.Равда, Община Несебър, ул. „Гоце Делчев“ №3, който адрес е и посоченият адрес за кореспонденция от приходните органи и е посочен като адрес на дружеството в подадената до съда жалба. Надлежен представител или офис на дружеството не е открит на адреса при няколкократно посещение за връчване на разпореждането и по реда на чл.18а,ал.9 АПК е залепено обявление. В изтеклия 7-дневен срок не е отстранена нередовността – внасяне на държавна такса по жалбата, при което с обжалваното определение жалбата на „Симперто 1 „ ЕООД е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. Връчването на разпореждането на адреса на управление на дружеството, който е и адреса, посочен за кореспонденция в подадената жалба, е редовно. В тежест на жалбоподателя е да уведоми съда при промяна в адреса за кореспонденция и като не стори това своевременно, търпи последиците на собственото си бездействие. В случая изтеклият срок е преклузивен. Неотстраняването на нередовността на жалбата в дадения срок има за последица оставяне на жалбата без разглеждане. Предвид изложеното касационният съд намира частната жалба за неоснователна. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В тежест на ответника по частната жалба се присъждат претендираните от частния жалбоподател деловодни разноски в настоящото производство – в размер на 400лв., определение по реда на чл.161,ал.1 ДОПК вр. с чл.11, пр. първо от Наредба №1 към ЗА, вр. с пар.2 ДР ДОПК и чл.7,ал.1т.7 от Наредба №1 към ЗА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав, осмо отделение,