Определение № 9518 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, вх. № 5380/02.04.2024 г. по описа на Върховния административен съд, именувана „тъжба“, на И. Р. Я., понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 342 от 11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2744 по описа на Административния съд – Пловдив за 2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на Я. против Определение № 2785/22.11.2023 г., постановено по същото административно дело. Със същото определение е оставена без уважение молбата на лицето за предоставяне на правна помощ за производството по частната му жалба срещу Определение № 2785/22.11.2023 г. по адм. дело № 2744/2023 г. на Административния съд – Пловдив. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение. Твърди „бавно правосъдие“ по адм. дело № 2744/2023 г. по описа на Административния съд – Пловдив, нарушаване на правата му в хода на разглеждане на същото, както и проява на дискриминация от съдебния състав. Иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Отправя молба за предоставяне на правна помощ за производството по частната жалба. Представя декларация за имуществено положение и здравословно състояние по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява, че делото не му е подсъдно, тъй като подадената частна жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен съдебен контрол пред Върховния административен съд. По делото се установява следното от фактическа и правна страна: Пред Административния съд – Пловдив е образувано адм. дело № 2530/2023 г. по тъжба № 2/09.10.2023 г. (л. 5 от адм. дело № 2530/2023 г. по описа на Административния съд – Пловдив) и по тъжба № 2/16.10.2023 г. на Я. (л. 16, пак там). С Определение № 2474 от 23.10.2023 г. по адм. дело № 2530/2023 г. на Административния съд – Пловдив (л. 27, пак там), двете жалби на Я., именувани „тъжби“, са оставени без разглеждане, като производството по делото е прекратено. Оставени са без уважение исканията на лицето за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ по това дело. Я. обжалвал така постановеното определение с частна жалба пред Административния съд – Пловдив, вх. № 21619/31.10.2023 г. Образувано е адм. дело № 2744/2023 г. по описа на този съд, по което с Определение № 2785 от 22.11.2023 г. (от л. 7 до л. 9 от адм. дело № 2744/2023 г. по описа на Административния съд – Пловдив) съдът е оставил в сила Определение № 2474/23.10.2023 г. по адм. дело № 2530/2023 г. на Административния съд – Пловдив. В Определение № 2785/22.11.2023 г. е посочено, че същото не подлежи на обжалване. С частна жалба, вх. № 18535 от 29.12.2023 г. по описа на Върховния административен съд, Я. обжалвал Определение № 2785/22.11.2023 г. по адм. дело № 2744/2023 г. по описа на Административния съд – Пловдив. Към частната жалба приложил декларация за имуществено положение и здравословно състояние, както и молба за назначаване на правна помощ. Постановен е обжалваният в настоящото производство съдебен резултат. За да формира решаващия си извод за недопустимост на подадената от Я. частна жалба, административният съд се е обосновал, че Определение № 2785/22.11.2023 г. по адм. дело № 2744/2023 г. на Административния съд – Пловдив е постановено в производство по реда на чл. 229 и сл. АПК, поради което, на основание чл. 235, ал. 2 и чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, не подлежи на обжалване. Приел е, че след като оставя без разглеждане частната жалба на Я., правна помощ за разглеждането й не може да му бъде предоставена. Като обсъдил характера на конкретното производство – частно такова, се е мотивирал, че за него не се предвижда по закон задължителна адвокатска защита във вид на процесуално представителство. Счел е, че предоставянето на правна помощ на Я. за производството по частната му жалба срещу Определение № 2785/22.11.2023 г. по адм. дело № 2744/2023 г. на Административния съд – Пловдив не може да се оправдае от гледна точка на ползата, която би донесла за лицето и на правосъдието, независимо от данните по делото за имущественото състояние на жалбоподателя – пенсия по болест в размер на 416, 85 лв. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява обжалваното определение като правилно. Възприема напълно съображенията на административния съд за недопустимост на обжалването пред него, което прави ненужно повтарянето им. На осн. чл.221, ал.2 АПК ,изр. последно АПК определението следва да се потвърди. Воден от горното и на осн.чл.236 вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия