Определение № 55 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 41/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по възникнал спор за подсъдност, повдигнат от Административен съд – София град с определение № 13021/26.07.2024 г., постановено по адм.д. 7157/2024 г. относно компетентният съд, който следва да разгледа исковата молба, подадена от И. Д. П. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ до Софийски районен съд с вх.№ 194407/13.06.24 г., в частта, с която се претендира присъждане на командировъчни суми в размер на 130лв /т.4 от петитума/ и корекция на изплатената работна заплата за месец април за разликата от 3 присъствени дни/т.5 от петитума/. Определението е мотивирано с приложимост на ТП №2 от 19.05.2015г. по тълк.дело №2/2014г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС само по отношение на исковете по т.1, т.2 и т.3 – отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на П. по чл.103, ал.1,т.1 от ЗДСл /заповед №ЧР-СП-332/05.03.2024г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за незаконно прекратяване на служебното правоотношение. В останалата част исковите претенции по т.4 и т.5 са определени като гражданско-правни претенции, неосновани на незаконосъобразен административен акт или действия на административен орган. С определение №24586 от 14.06.2024г. по гр.д.№35324/2024г., сезираният с исковата молба Софийски районен съд е изпратил по компетентност делото на Административен съд – София град, приемайки, че исковата молба в цялост е от компетентността на административния съд с оглед разпоредбите на чл.124, ал.1 и чл.90, ал.1,т.1-4 от ЗДСл. Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че искът, предявен от И. Д. П. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ до Софийски районен съд, в частта, с която се претендира присъждане на командировъчни суми в размер на 130лв /т.4 от петитума/ и корекция на изплатената работна заплата за месец април за разликата от 3 присъствени дни /т.5 от петитума/ подлежи на разглеждане по реда на ГПК от Софийски районен съд по следните съображения: Описаните в исковата молба факти определят претенция за заплащане на парични суми, които са формирани в резултат на неправилно определена заплата с оглед разминаване в датите на редовен отпуск и отпуск по болест, а също и неотчетени командировъчни по заповед №РД-18-440/22.05.2024г. за посещение на АМ“Хемус“, участък 3. Тези претенции, както правилно е прие Административен съд – София град, не попадат в хипотезите на глава Шеста на ЗДСл, поради което съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление /ТП/ № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС подлежат на разглеждане по общия исков ред пред гражданските съдилища, в случая - Софийски районен съд По изложените съображения и на чл. 135, ал. 4 и ал. 7 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,