Определение № 308 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2384/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. С. И., И. Й. С. и С. Й. В. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. С. срещу определение от 05.03.2015г., постановено в открито съдебно заседание по в.гр.д.№719/2014г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. С обжалваното определение е оставено без движение производството по делото, както и въззивната жалба на Г. С. И., И. Й. С. и С. Й. В. против решение №401/01.08.2014г. по гр.д.№1726/2012г. на Кюстендилския районен съд, като им е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат сума в размер на общо 1200 лв., която е необходима за назначаване на особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК на въззиваемите А. Х., И. Х., Г. С. и И. Х.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима, поради следното: Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Правилността на определенията, които съдът постановява при разглеждане на делото като процесуални действия, които подготвят решаването на спора се преценява при обжалване на самото решение. Определението, с което се определя депозит за особения представител, който съдът назначава по реда на чл.47, ал.6 не е от категорията на обжалваемите определения. То не прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото с оглед специфичния му предмет - определянето на възнаграждение за назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответник, който не е намерен на адреса, посочен по делото, с оглед възмездността на това процесуално представителство / чл. 36, ал. 1 ЗА /. В закона не е предвидена и възможност за обжалването му с частна жалба, за да е допустимо настоящето производство по обжалването му. С ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6 се прие, че особеният представител на страна в гражданския процес- адвокат, осъществяващ процесуално представителство регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, тъй като представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 1 З Адв. Когато представляваното лице е ответник по делото, разноските за осъществената процесуална защита от особения представител за сметка на ищеца, респ. на въззивника; размерът на дължимото от ищеца възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА дв., препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност, както и че няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че частната жалба, като насочена срещу определение, което е извън обхвата на посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,