Определение № 50181 от 15.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 614/2020 г.

Производството е по чл. 250 ГПК, образувано във връзка с определение № 509/30.06.2023 г. по ч.т.д. № 469/2023 г. на I т.о. на ВКС, с което съставът е извършил преценка, че сезиралата го жалба има характер на молба на Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ за допълване на определение № 50039 от 13.02.2023г. по т.д. № 614/2020г. на ВКС І т.о.във връзка с издаване на обратен изпълнителен лист за законната лихва върху сумата от 43097. 60 лева, считано от 05.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като разгледа данните по делото прие за установено следното: Диспозитивът на определение № 50039 от 13.02.2023г. по т.д. № 614/2020г. действително не съдържа произнасяне по обективираното в молба вх. № 500847/08.02.2023 г. искане да бъде издаден обратен изпълнителен лист за сумата, ведно със законната лихва върху същата, считано от 05.12.2019г.. С определение № 50039 от 13.02.2023 г. по т.д. № 614/2020г. на основание чл. 245, ал. 3 ГПК в полза на ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място], е издаден обратен изпълнителен лист срещу „Елпида – 2003“ ООД, [населено място], за сумата 43097.60 лева, получена от последния в качеството му на взискател по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по отменено осъдително въззивно решение, което преди отмяната е подлежало на изпълнение на основание чл. 404, т. 1, изр. 2 ГПК. В определението е налице пропуск по искането на молителя да бъде присъдена законна лихва върху получената от взискателя сума, считано от 05.12.2019 г. Искането се явява основателно, тъй като към молба с вх. № 500847/08.02.2023 г. молителят е представил удостоверение от ЧСИ И. М. – К. с изх. № 1098/01.02.2023 г., от което е видно, че сумата 43097.60 лева е постъпила по сметка на съдебния изпълнител на 05.12.2019г. Предвиденият ред за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл.245,ал.3 ГПК изключва исковия ред за защита, поради което на възстановяване подлежи и законната лихва като безспорна и ненуждаеща се от доказване в отделен исков процес, тъй като се дължи по силата на закона, а размерът и е нормативно определен. Или на възстановяване подлежат освен главницата, таксите и разноски в изпълнителния процес, така и законна лихва върху тези суми, считано от датата, на която е изпълнено недължимото плащане – т. е. от неоснователното разместване на блага, до окончателното изплащане на сумите. В този смисъл е и формираната константна практика на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение