Определение № 9909 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Д. К., чрез адв. Д. Лалев, срещу определение № 19687 от 20.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3484/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № РА-30-185/24.02.2022 г. на главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото. С доводи за незаконосъобразност на определението, като постановено в нарушение на процесуалния закон, се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен архитект на Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С оспорената пред съда заповед е наредено на П. В. П., П. И. И., О. И. И., Р. Б. В. и В. Б. П. да премахнат незаконен строеж „Гаражна клетка № Р.192“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на АГКК по плана на гр. София, срещу [заличен текст], [улица], който е частна собственост. Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, развивайки мотиви за това, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, тъй като не е адресат на заповедта, не доказва наличие на вещно право върху строежа или върху терена, нито качеството на извършител на незаконния строеж, поради което заповедта не засяга пряко и непосредствено негови права, свободи или законни интереси. Така постановеното определение е неправилно. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. Първата и основна категория лица, разполагащи с правото да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършат фактическото премахване на строежите, след влизането й в законна сила. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени извършителя на строежа, или неговият собственик и/или възложител. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, от което се обуславя правния им интерес да оспорят заповедта. Б. К. не е посочен като адресат на заповедта, но още с подадената жалба и последващите уточнения е обосновал правния си интерес с твърдения, че е собственик на процесната гаражна клетка и на 1/10 идеална част от поземления имот, както и че именно той е изградил процесния строеж, лично и чрез трети лица, на които е възлагал извършването на строително-монтажни работи. От данните по делото се установява също, че жалбоподателят е поискал събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата относно времето, начина и извършителя на изграждането на процесната гаражна клетка. При тези данни първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсата на доказателства за качеството на жалбоподателя като собственик, извършител или възложител обуславя недопустимост на жалбата, без да извърши необходимото изследване на релевантните факти и без да се произнесе по относимите доказателствени искания. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата не обвързва правото на оспорване единствено с формалното качество на адресат на административния акт. Определящо за наличието на активна процесуална легитимация е наличието на пряк и непосредствен правен интерес, произтичащ от засягането или застрашаването на права, законни интереси или от възникването на задължения за оспорващия. При заповед за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, качеството на извършител на строежа е правнорелевантно обстоятелство при преценката за наличието на правен интерес. Именно извършителят е сред лицата, спрямо които законът допуска да бъде реализирано задължението за премахване на незаконния строеж. Ето защо твърдението на жалбоподателя, че е извършител на процесния строеж, не може да бъде пренебрегнато като ирелевантно за допустимостта на оспорването. В случая първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателят не се легитимира като извършител на строежа, но от мотивите на определението не се установява да е извършил необходимата преценка на направените от него доказателствени искания, насочени именно към установяване на това качество. Не е извършена и преценка относно допустимостта, относимостта и необходимостта на поисканите гласни доказателства. При това положение изводът за липса на правен интерес е направен при неизяснена фактическа обстановка. Недопустимо е производството да бъде прекратено поради липса на правен интерес, когато обстоятелството, от което жалбоподателят извежда този интерес, е конкретно заявено, правнорелевантно е и е предмет на своевременно направени доказателствени искания, които не са били разгледани от съда. В тази хипотеза съдът следва първо да установи дали твърдяното качество съществува, като събере и обсъди допустимите и относими доказателства, и едва след това да направи извод относно наличието или липсата на активна процесуална легитимация. В противен случай се стига до преждевременно разрешаване на въпроса за допустимостта въз основа на недоказаност на факт, чието доказване не е било проведено поради неизследване на направените от страната доказателствени искания. При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е направил извод за липса на активна процесуална легитимация въз основа на недоказаност на твърдяното от жалбоподателя качество на извършител на незаконния строеж, без преди това да изясни този правнорелевантен факт и без да се произнесе по направените в тази насока доказателствени искания. По този начин съдът е възложил в тежест на жалбоподателя последиците от недоказването на обстоятелство, чието установяване е било предмет на изрично заявени доказателствени искания, но по които съдът не е осъществил дължимата процесуална дейност. След като качеството на извършител е релевантно за определяне кръга на лицата, чиято правна сфера е непосредствено засегната от заповедта за премахване по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, въпросът не е могъл да бъде разрешен формално единствено въз основа на обстоятелството, че жалбоподателят не е посочен като адресат на заповедта. Съдът е следвало да извърши необходимото доказателствено изследване и едва въз основа на установените факти да прецени наличието или липсата на правен интерес по чл. 147, ал. 1 АПК. Непровеждането на тази проверка обуславя извода, че прекратяването на производството на основание чл. 159, т. 4 АПК е постановено преждевременно и при неизяснена фактическа обстановка. Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Административен съд – София - град за продължаване на съдопроизводствените действия. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да извърши необходимата преценка относно активната процесуална легитимация и правния интерес на жалбоподателя при съобразяване на твърденията му за извършителство, да се произнесе по направените доказателствени искания и да събере относимите и допустими доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,