Определение № 2908 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2606/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Д. Г. Ч. и М. Е. В. – нотариуси, вписани в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд [населено място] чрез процесуалния им представител адв. А. Кашъмов, и е против определение № 79 от 14 януари 2025 г., постановено по адм. д. № 1379/2024 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Ч. и М. Е. В. против заповед № СД-05-262/29 октомври 2024 г. на министъра на правосъдието, поради недопустимост. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че за жалбоподателите липсва правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на правосъдието. Конкретно е посочил, че нотариус В. не е участвала в обявения конкурс, поради което няма правен интерес да оспорва резултата от него. А нотариус Ч. е участвал в конкурса, но не за позицията на нотариус в съдебен район на РС [населено място], а за съдебния район на РС Девин, РС София и РС Сливница. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Правилно е прието, че по отношение на жалбоподателите липсва личен, пряк и непосредствен интерес от оспорване на издадения административен акт. В настоящия случай, Д. Ч. е подал документи за участие в конкурса за нотариуси за райони, които са различни от района, съвпадащ с района на РС [населено място], отделно от това той е вече е вписан в Нотариалната камара под [номер], с район на действие РС [населено място]. Следователно, към момента на подаване на жалбата, Д. Ч. е бил, и понастоящем е, действащ нотариус в този район. А М. В. изобщо не е подавала документи за участие в обявения конкурс и също е вписан нотариус в Регистъра на Нотариалната камара под [номер], с район на действие РС [населено място]. Заповедта е издадена на основание чл. 12, ал. 3 ЗННД и подлежи на контрол за законосъобразност само по отношение на лицето, за което тя създава права и задължения, респ. чиито права и законни интереси са засегнати, а именно кандидатът класиран на първо място в посочения район. В случая жалбоподателите не са адресати на атакуваната заповед, и след като не са страни по възникналото въз основа на този акт правоотношение, с него по никакъв начин не се засягат пряко техни лични права и законни интереси. Неоснователно в частната жалба се навеждат доводи за неправилно тълкуване на чл. 56 и чл. 120, ал. 2 (неправилно посочена от жалбоподателите като ал. 3, каквато не съществува) от Конституцията на Република България относно направеното тълкуване от първоинстанционния съд за липса на правен интерес. С разпоредбата на чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБ се въвежда принципа на общата клауза на обжалване на всички административни актове пред съдилищата, с които се засягат права и интереси на гражданите и юридическите лица, освен изрично посочените със закон. Съгласно решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова „засягане“ е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Според цитираното решение съдържанието на „засягането“ по смисъла на чл. 120, ал.2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна връзка с чл. 56 от Конституцията, където е уредено основното право на защита на всеки гражданин. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени, какъвто е настоящия случай. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Не се споделят доводите на частните жалбоподатели, че обжалваното определение противоречи на чл. 1 от Протокол първи към Европейската конвенция за правата на човека - че се засяга „правото на мирни притежания“ или т. н. от жалбоподателите „легитимно очакване“. Оспорената заповед не засяга, нито застрашава законни права и интереси на действащите нотариуси, тъй като не води до лишаването им от правоспособност, нито ограничава правата им като нотариуси. Увеличаването на броя на лицата, имащи право да извършват нотариална дейност в определен съдебен район би могло евентуално да повлияе върху обема на работа, която действащите нотариуси ще имат, но както правилно е приел съда икономическия им интерес не е равнозначен на правен такъв, защото не се установява нарушаване или застрашаване на гарантирано от закона субективно право или интерес на жалбоподателите – действащи нотариуси. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд София област е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78 ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав