Определение № 10075 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Б. М., Е.-В. В. Б. и П. В. М., всички [населено място, бул., №], против определение № 33435/ 26.08.2026г, постановено по адм. д. № 9246/ 2026г по описа на Административен съд – София град (АССГ). С общи оплаквания за неправилност на съдебния акт се иска отмяната му. Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Красно село не изразява становище. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба против обжалваното определение, в частта, с която на основание чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, е отменено разпореждане № 30643/03.08.2026 г., постановено по адм. дело № 9246/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, е процесуално недопустима. С разпореждане № 30643/03.08.2026 г. на жалбоподателите по делото са дадени указания да представят доказателства и/или декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК предвид искането им за освобождаване от държавна такса. Разпореждането е отменено от постановилия го съдебен състав с оглед предмета на производството и на основание чл. 5, б. „к“ от Закона за държавните такси. В нормата на чл. 229 от АПК е регламентирано кои определения и разпореждания подлежат на обжалване с частна жалба. Определението на АССГ, касаещо отстраняване на грешка по реда на чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, безспорно не попада в обхвата й. Предвид предмета си то нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 151 ГПК, приложима в административното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, също не предвижда обжалваемост на разпореждания от вида на процесното. Затова, в изпълнение на задълженията си по прилагане на чл.213а, ал. 6, т.2 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 4 от АПК и чл.236 от АПК, настоящият състав следва да остави частната жалба без разглеждане и да прекрати производството по делото в тази част. На следващо място, с обжалваното определение на АССГ са оставени без разглеждане жалбите на П. В. М., Е.-В. В. М. и В. Б. М. срещу откази на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село да образува и разгледа заявленията им, обективирани в уведомителни писма изх. № 2205-94П-00-1805/16.06.2026 г., № 2205-94Е-00-1804/16.06.2026 г. и № 2205-94В-00-1803/16.06.2026 г., като производството по административно дело № 9246/2026 г. по описа на Административен съд – София-град е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорването е недопустимо, тъй като писмата представляват действия в рамките на производствата по издаване на индивидуални административни актове и съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не подлежат на самостоятелно оспорване. С оглед данните по делото намира също, че към датата на сезиране на съда не е бил налице и мълчалив отказ. Частната жалба в тази част, като подадена в срок, от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Определението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че В. Б. М., Е.-В. В. Б. и П. В. М. са подали до ДСП-Красно село заявления-декларации за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите с вх. № ЗХУ-ИО/Д-С-КС/2382/11.06.2026 г., № ЗХУ-ИО/Д-С-КС/2384/11.06. По всяко заявления директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село е изпратил уведомително писмо от 16.06.2026 г. – съответно с изх. № 2205-94П-00-1805, № 2205-94Е-00-1804 и № 2205-94В-00-1803. В писмата е посочено, че при служебна проверка не е установен регистриран настоящ или служебен адреси е даден 14-дневен срок за посочване на действителен настоящ или служебен адрес, необходим за определяне на териториално компетентната дирекция. Лицата са предупредени, че при неизпълнение заявените потребности ще бъдат оставени без разглеждане. Обосновани и съответни на приложимата правна уредба са изводите на административния съд, че жалбата срещу тези писма е недопустима. Те нямат белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като имат уведомителен характер за отстраняване на констатирана нередовност и като част от производството по издаване на индивидуални административни актове, съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Правният характер на писмата е разгледан и с оглед хипотезите на мълчалив отказ и на фактически действия или бездействия, подлежащи на защита по глава петнадесета АПК. Правилно е прието, че такива не са налице. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство. Като се е произнесъл в този смисъл АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение