Определение № 287 от 05.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2930/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], със седалище В. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 567 от 06.07.2015 г., по в. т.д.№ 772 / 2015 год., с което е уважен предявения от [фирма], [населено място] срещу молителя, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено в отношенията между страните, съществуването на вземане на последния в общ размер на сумата 12 677.28 евро, формирана от сбора на неизплатени падежирани лизингови вноски в периода 27.10.2010 г. – 27.03.2012 г., дължими по договор за финансов лизинг на моторно превозно средство № 89253 с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 31.03.2014 г. до окончателното и изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 2225/ 01.04.2012 г., по ч.гр.д. № 4195/2014 год. на В.. Искането си за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молителят е аргументирал с наличие на друго влязло в сила решение между същите страни № 49 от 26.06.2017 г., по т.д.№ 89 / 2016 г., на второ търговско отделение на ВКС, с което, в противоречие с процесното, е уважен предявения от ТД [фирма] срещу [фирма], [населено място] осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 62 664.01 лв. - дадена на отпаднало основание-развален по право, считано от 21.12.2009 г., договор за финансов лизинг на моторно превозно средство, сключен между страните на 27.07.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 24.04.2012 г. до окончателното и изплащане. Посочено е, че доколкото изходът на това второ дело, започнало преди производството по делото, решението по което е предмет на исканата отмяна, не е могъл да бъде известен на страната – молител, то това е ново обстоятелство - от съществено значение за крайния правен резултат и следва да бъде съобразено. Ответникът по молбата е възразил по допустимостта и по реда на чл.306, ал.3 ГПК, позовавайки се на изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, предвид датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска - 21.07.2016 г. и датата на подаване на молбата за отмяна – 26.09.2017 г. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид доводите на молителите, във вр. с въведеното отменително основание и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на извънинстанционен съдебен контрол от ВКС влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Видно от изложените в молбата за отмяна факти и обстоятелства, то молителят е дал неправилна правна квалификация на поддържаното отменително основание, определяйки го като такова по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК, вместо по т.4 на чл.303, ал.1 ГПК. Както последователно поддържа в практиката си ВКС, обаче, съдът не е обвързан от правната квалификация на страната, вкл. и относно съответното отменително основание в извънредното производство по отмяна по чл.303 ГПК, определянето на която е изцяло в неговите правомощия. Следователно съпоставени датата на влизане в сила на последния съдебен акт – решение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 49 от 26.06.2017 г., по т.д.№ 89 / 2016 г. и датата на молбата за отмяна 26.09.2017 г., позволяват да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Нещо повече, дори да бъде съобразена дадената от ТД [фирма] правна квалификация на съответното поддържано отменително основание - по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то предвид датата на влизане в сила на решението на ВКС,ТК по т.д.№ 89/2016 г., сочено като новооткрито обстоятелство, прекратителният срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, считано от същата – 26.09. 2017 г., която е и най- ранната дата на узнаването му от страна на молителя, към датата на входиране молбата за отмяна в канцеларията на В. отново не е изтекъл. Поради това и молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Водим от гореизложеното и на осн.чл.307, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС