Определение № 206 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2648/2015 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, с правно основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молбата е подадена в срок, доколкото решението, на чието основание се твърди наличието на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е влязло в сила на 09.12.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 05.01.2015 г. По изложените съображения, молбата за отмяна е допустима и следва да се допусне до разглеждане. В молбата се излагат доводи за наличието на идентичност от обективна и субективна страна по двете съдебни решения – решението, чиято отмяна се иска и решението, което му противоречи, макар в двата случая да се касае за два различни акта за начет, но във връзка с приложението на един и същ подзаконов нормативен акт. Пред ОСГТК на ВКС е образувано тълкувателно дело №7/2014 г., като поставения на тълкуване въпрос под т.5 от същото дело е, кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 във връзка с чл.307, ал.4 ГПК. Разрешението, което ще се даде по този правен въпрос е от значение за изхода на спора по настоящото дело, поради което производството по същото ще следва да се спре, до приключването на т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия