Решение № 372 от 7.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 121/2010 г.

Решение № 372 от 7.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 121/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 746 от 3.08.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Г. Н. С., С. Л. С. и Н. Л. М. на решение № 1126 от 23.07.2009 г. по в. гр. д. № 2690/09 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2854 от 15.10.2008 г., постановено по гр. д. № 2929/07 г. по описа на Варненски районен съд и е уважен предявения от К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. срещу касаторите отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице; за приложението на § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване, респ. границите на предоставения за ползване имот. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост, основание за отмяна по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че към 1.03.1991 г. в имота е имало постройка отговаряща на изискванията за сграда, съобразно действащите строителни правила и норми - ППЗТСУ (отм.) и чл. 177, ал. 4 от Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ, както и че е била заплатена стойността на земята на собственика чрез Общината по цена определена в оценителния протокол, но не е налице законосъобразно учредено право на ползване, тъй като Решението на ИК на ОбНС не е подписано от оторизираното по закон лице. Освен това от заключенията на двете единични и двете тройни експертизи приети, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд не може да се установи идентичност на предоставения за ползване имот и процесния, тъй като в списъка към протокол №..../..... г. и удостоверение №..../..... г. не са изписани границите му. По поставеният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване вече е налице и задължителна практика на ВКС - решения по чл. 290 ГПК, в следния смисъл, която се споделя от настоящия състав: Правото на ползване по реда на ПМС№ 21/1963 г. се предоставя въз основа на сложен фактически състав, приключващ с решение на ИК на Окръжния народен съвет за раздаване на пустеещи земи на конкретни лица. Съгласно чл. 52, ал. 1 и чл. 51 от Закона за народните съвети (отм.) решенията се вземат на заседания на Изпълнителния комитет с мнозинство най-малко половината плюс един от общия брой на членовете, като същите се обективират в протокол от заседанието, който се подписва съгласно нормата на ал. 5 на чл. 51 от същия закон от председателя и секретаря. Следователно предвидената писмена форма е не за действителност на взетото решение /както би било, ако се предвиждаше подписване от всички гласували членове на ИК/, а за удостоверяване на взетото решение. Именно с последното има конститутивното действие за придобиване правото на ползване. Ищците не са оспорили взимането на решение на заседанието на ИК на Окръжния народен съвет на...... г., а са поддържали, че същото е нищожно, тъй като протоколът не е подписан от председателя на ИК. Опорочаването на формата на удостоверяване /чрез подпис на председателя и секретаря/ не рефлектира върху действителността на взетото по надлежния ред решение за предоставяне право на ползване, като при липса на спор, че е било проведено гласуване, в резултат на което са одобрени списъците за раздаване на пустеещи земи и с оглед неоспорването на подписа на секретаря и главния юрисконсулт, проверил протокола, неотносим се явява факта, че ищците са провели успешно направеното по реда на чл. 154 ГПК (отм.) оспорване на подписа на председателя върху протокол №.../...... г. Настоящият състав намира, че в касираното решение не е намерен правилен отговор на поставеният въпрос. В. съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че не е налице валидно предоставено право на ползване върху процесния имот на наследодателя на ответниците - сега касатори. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал поисканите гласни доказателства за установяване точните граници на процесния имот, с цел индивидуализацията му. Процесуалният закон не предвижда забрана за установяване със свидетелски показания на идентичност на един недвижим имот, вкл. чрез проследяване на настъпилите в течение на определен период от време промени в неговите съседи, тъй като за тези факти не е налице забраната на чл. 133 ГПК (отм.). След събирането на същите по предвидения ред, съдът е длъжен да ги обсъди в съвкупност с останалите писмени непротиворечиви доказателства и да изгради своите правни изводи. При наличие на фрапиращо различие в становищата на единичните и тройните експертизи относно идентичността на имота, съдът е длъжен да прояви активност за изясняването на спора. Необсъждането на част от събраните доказателства, както и несъбирането на относими и релевантни доказателства по делото води до неправилност на съдебния акт, поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като именно констатацията за липса на идентичност е обусловила крайния извод за липсата на предпоставките за придобиване правото на собственост от ползувателя по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения, предвид разрешението на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно, постановено при касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат събрани гласни доказателства относно съседите на процесния имот, с оглед уточняването на неговите граници, както и да се извърши оглед на място от вещите лица експерти, които да отговорят налице ли е идентичност на процесния имот и този предоставен за ползване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение