Решение № 7120 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Т. от гр. Пловдив срещу Решение № 8413/02.10.2025 год. постановено по адм. д. № 964/2025 год. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-73/29.04.2025 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол№2140-15-274/25.03.2025 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на Т. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. По съображения за неправилност на съдебния акт относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата му и да бъде отменено решението на административния орган. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез пълномощник гл. юрисконсулт Вълчанова в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От фактическата страна по делото е установено, че със заявление вх. № 2113-15-239/24.01.2025 год. Д. Н. Т. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО като е декларирал, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж придобит в друга държава. Към датата на заявлението 24.01.2025 год. Т. е имал навършена възраст възраст [възраст]. Към заявлението и в рамките на административното производство от страна на Т. са представени следните документи за осигурителен стаж-удостоверение обр. УП-3 № 028/03.12.2024 год., удостоверение обр. УП-3 №794/14.11.2024 год., удостоверение обр. УП-3 №32/06.11.2024 год., трудова книжка №4881/08.03.1982 год. и трудова книжка №2/14.01.2025 год. Въз основа на събраните в хода на административното производство документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 14.10.1974 год. до 23.01.2025 год. вкл. е зачетен осигурителен стаж с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от I категория труд 01 год. 00 мес. 13 дни, осигурителен стаж от II категория труд 01 год. 06 мес. 19 дни, осигурителен стаж от III категория труд 11 год. 04 мес. 29 дни, осигурителен стаж без превръщане 14 год. 00 мес. 01 ден и действителен осигурителен стаж 14 год. 00 мес. 01 ден. При тези данни с разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-274 от 25.03.2025 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като е прието, че към датата на подаване на заявлението 24.01.2025 год. и при постановяване на обжалваното разпореждане, лицето няма 15 години действителен осигурителен стаж. Прието е, че Т. има 14 год. 00 мес. 01 ден действителен осигурителен стаж. Посоченото разпореждане е обжалвано от Т. пред Директора на ТП на НОИ Пловдив по реда на чл. 117 от КСО с искане за неговата отмяна като е изразено несъгласие със зачетения осигурителен стаж. Твърденията са били, че е налице разминаване между зачетения осигурителен стаж по обжалваното разпореждане и този по постановено предходно разпореждане за отказ от 22.07.2024 год., въпреки че са представени нови доказателства за трудов стаж за периодите от 1974 год.- 1976 год. и от 2007 год. до 2011 год. В хода на административното обжалване е установено, че по подадено от Т. преходно заявление от 27.03.2024 год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.З от КСО е постановен отказ за отпускане на пенсия на 22.07.2024 год., тъй като зачетеният действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е бил 12 год. 00 мес. и 26 дни и съответно е по-малко от минимално изискуемия за отпускане на исканата пенсия. Със заявлението от 24.01.2025 год., по което е постановено обжалваното разпореждане, Т. е представил допълнителни документи за положен осигурителен стаж, въз основа на които от страна на пенсионните органи е зачетен допълнително осигурителен стаж за времето от 14.10.1974 год. до 10.03.1975 год. с продължителност - 00 год. 04 мес. и 26 дни, за времето от 01.04.1975 год. до 30.09.1976 год. с продължителност - 01 год. 05 мес. и 29 дни. Зачетен е и осигурителен стаж положен, след постановяването на предходното разпореждане за отказ по данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за времето от 14.01.2025 год. до 23.01.2025 год. с продължителност 00 год. 00 мес. и 10 дни. Не е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.10.1979 год. до 31.10.1979 год. с продължителност 00 год. 00 мес. 15 дни, съгласно представен образец УП-3 № 028/03.12.2024 год. издаден от Община Димитровград, тъй като за същият период е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.10.1979 год. до 13.10.1980 год. с календарна продължителност като военнослужещ, който се приравнява на положен при условията на I-ва категория труд. Изчислено е, че сумарно зачетеният осигурителен стаж по представените нови доказателства за положен такъв и по данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, е с обща продължителност 01 год. 11 мес. и 05 дни и при прибавянето му към зачетения към постановения предходен отказ от 22.07.2024 год. действителен осигурителен стаж 12 год. 00 мес. 26 дни, се получава обща продължителност на зачетения осигурителен стаж 14 год. 00 мес. и 01 ден, колкото е прието по обжалваното разпореждане. С Решение №2153-15-73/29.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив жалбата на Т. срещу разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-274 от 25.03.2025 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е оставена без уважение. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е обжалвано от Т. пред Административен съд Пловдив, който с процесното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акт с процесното съдържание съдът е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е правилен и законосъобразност като издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е съобразил относимите разпоредби на чл. 5, ал. 2, чл. 10, ал. 1 от КСО от КСО, § 1, ал.1, т. З от ДР на КСО и е приел, че липсва основание за зачитане като осигурителен стаж за времето преди 12.03.2008 год. (от 2007 год. до 12.03.2008 год.), времето от 11.07.2008 год. до 31.12.2008 год., когато е налице прекъсване на дейността и времето след 01.04.2011 год., когато отново е прекъсната дейността, тъй като през тези времеви периоди Д. Н. Т. не е упражнявал дейност като самоосигуряващо се лице - собственик на „ГЕРТРУД“ ЕООД [ЕИК], и следователно няма основание за осигуряване и внасяне на осигурителни вноски. Съдът е счел, че подаването на декларация образец 6 и внасянето на осигурителни вноски от страна на собственик на ЕООД, сами по себе си не водят до извод, че лицето попада в кръга на задължените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, поради което представените в хода на съдебното производство писмени доказателства 2 бр. протоколи за подадени данни с Протокол /Приложение №5 към чл.6, ал.6 от Наредба Н-8 за периодите от м.01.2007 год. до м.12.2007 год. и от м.01.2008 год. до м.12.2008 год. не обосновават извод за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 год. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 год. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Легална дефиниция за понятието "действителен стаж" е дадена в приложимата разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съгласно която това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Съгласно чл. 4, ал. 3 т. 2 от КСО задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физически - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, а съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО. Съобразно чл. 6, ал. 8, предишна ал. 7 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово. Според актуалната редакция на чл. 7, ал. 4 от КСО осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, а според действащата през спорните периоди редакция на нормата – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. В чл. 41, ал. 1 от НПОС е регламентирано, че осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с ПМС № 30/2000 год. се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 год. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. В процесния случай в представеното заверено копие на осигурителна книжка са посочени само осигурителните периоди през 2008 год., 2009 год. и 2010 год., за които е признат осигурителен стаж на лицето. Спорните периоди липсват и в данните, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. От приложената справка 22А – деклариран вид на осигуряване от самоосигуряващи се лица се установява, че Д. Т. е декларирал, че се самоосигурява като собственик на „Гертруд-1“ ЕООД с посочена дата на започване на дейността 12.03.2008 год. В представената пред касационната инстанция декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 31.03.2008 год. Т. е декларирал, че осъществява дейност като ЕООД и упражнява дейността от същата дата - 12.03.2008 год. По данни на информационната система на НОИ през другите спорни периоди дружеството е прекъсвало дейността си. Видно от справка от регистъра на осигурените лица в НОИ липсват данни за осигуряването му като ЕТ „Д. Найденов - Гертруд -1“ за периода 2007 год. – 31.03.2008 год. Представените пред касационната инстанция от жалбоподателя документи не могат да послужат като надлежно доказателствено средство за установяване на осигурителен стаж за спорните периоди, тъй като са налице нормативни изисквания, относно доказателствата за установяване на осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице. Освен това повечето от тези документи, включително относно дейността като ЕТ „Д. Найденов - Гертруд-1“ не са представени нито в рамките на административното производство, нито в хода на първоинстанционното съдебно производство, а друга част са изготвени след постановяване на първоинстанционното решение. След като общият признат от административния орган действителен осигурителен стаж възлиза на 14 години 00 месеца и 01 ден безспорно не е налице втората кумулативна предпоставка за признаване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно лицето да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. С оглед изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван от юрисконсулт без явяване в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро (равностойността на 80 лева), на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен, състав на шесто отделение,